Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
— Все пак…
— Клей знае какво прави, скъпа — намеси се Уърлингтън.
Устните на Дзалиън се разтеглиха в доволна усмивка.
— На практика ние не можем и да мечтаем за по-добър пропагандатор от Ребека Морланд — подхвърли той. — Тя мъти водата на Тейлър по един наистина превъзходен начин! — Извърна се към Пол и добави: — Не разбирам защо не ми разрешаваш да подхвана по-здраво нейната теория за убийство. Мога да приготвя такива постановки, че Брандън Тейлър да изглежда като Джак Изкормвача в очите на обществеността!
— Не, това е нож с две остриета — поклати глава Уърлингтън. — Не искам война с Тейлър, особено сега, след като смъртта на Райън явно работи за мен.
— Това е така, нищо не може да се направи — доволно кимна Клей.
Даяна с мъка прикриваше отвращението, което изпитваше към този човек.
— Предпочитам да се придържам към версията за самоубийство — продължи Уърлингтън. — Тя ми се струва много добра: млад идеалист се отвращава от покровителя си и скача в морето, разкъсван от чувство за вина… Нека играем тази игра, докато тя ни носи полза?
Клей се извърна към Даяна, сякаш очакваше подкрепа от нея.
— Съгласна съм — нервно каза тя. — Не бива да придаваме прекалено голяма тежест на теорията за предумишлено убийство. Лично аз не виждам нищо лошо в идеята за нещастен случай.
— Но това не беше нещастен случай, а самоубийство! — натъртено рече Пол. — Точка по въпроса!
Даяна вдигна ръка към лицето си, подрънкването на гривните й беше единственият звук, нарушаващ внезапно настъпилата тишина.
— Ние с Пол сме твърдо убедени, че този млад адвокат сам сложи край на живота си — обърна се към Дзалиън тя.
— Ясно — кимна гостът, взе друга хапка и отпи от чашата си. — Между другото, открих един влиятелен член на партията, който не е особено очарован от Брандън Тейлър. Бихме могли да го привлечем на наша страна, въпреки че вие сте малко консервативни за вкуса му.
— Кой е той?
— Максуел Холмс — отвърна Клей.
Даяна усети как нещо я жегва, а по лицето й плъзва руменина. Дано Пол не забележи, примоли се мълчаливо тя.
— За какво ни е Холмс? — намръщено попита той.
— Доста влиятелни личности му дължат услуги — започна Дзалиън. — Не е лошо да го имаш за съюзник. Досегашните ми сведения за него са от втора ръка, но ако ми позволиш, с удоволствие ще го проуча по-отблизо.
— Зная, че участва в разни комисии — отвърна Уърлингтън. — Но не виждам с какво друго би могъл да ни е полезен.
— По собствените му твърдения той печели от сделки с недвижими имоти — подхвърли Клей. — Но аз съм чувал, че прави пари и от доста по-различни машинации.
Даяна слушаше със затаен дъх. Много й се искаше да се намеси и да каже на Пол да забрави за този човек, но не беше сигурна в гласа си. Беше се сближила с Холмс поради проклетата си сексуална незадоволеност, но сега ясно виждаше, че тази връзка може да разруши брака й. Колкото по-далеч стои Максуел от предизборната кампания на мъжа й, толкова по-добре!
Изчака известно време да се успокои, прочисти гърлото си и предпазливо подхвърли:
— Доколкото съм в течение, Максуел Холмс минава за умерен политик, а ние се нуждаем от най-консервативно настроените републиканци, поне засега… Да не забравяме, че доста от привържениците на Пол трудно биха приели човек като Холмс.
Съпругът й й хвърли един заинтригуван поглед и леко кимна с глава.
— Даяна е права. Нека не прибързваме, Холмс може да бъде използван на по-късен етап. Аз също мисля, че трябва да наблягаме на консерватизма. А когато си осигурим подкрепата на тази фракция в партията, вече можем да мислим и за маслиновото клонче, което уж сме готови да предложим на останалите фракции.
— Много добре — кимна Клей и се плесна по бедрото. — Този план ми се струва идеален.
Даяна с облекчение въздъхна и приближи чашата до устните си.
Икономът надникна през дискретно открехнатата врата и съобщи на Пол, че го търсят по телефона. Домакинът вдигна слушалката, послуша известно време и затвори.
— Защо не използваш телефона за разговорите, които споменахме? — извърна се към Дзалиън той. — Трябва да проверя нещо, няма да се бавя.