Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Усетих се, че още съм на края на тунела, и слязох в стаята. О, искрите да…, помислих си аз и гърдите ми се стегнаха. Открих, че ръцете ми стискат пушката, нищо, че знаех, че не съм в опасност. Спомените се връщаха като потоп.
— Ретроспективно — обясняваше Тиа, а аз я слушах само с половин ухо — не трябваше да се изненадвам, че я намирам толкова добре запазена. Силите на Кривата линия са създали нещо като възглавница от пръст при потъването на залата, а Стоманеното сърце е превърнал почти цялата пръст в метал. Другите стаи в сградата са били разрушени при нападението му над банката и са се отчупили при потъването й. Но тази и трезорът, по ирония, са били запазени от собствените сили на Стоманеното сърце.
По съвпадение бяхме влезли през главния вход на банката. Тук беше имало широки красиви стъклени врати; бяха ги унищожили пушечният огън и енергийните удари. И от двете страни подът бе засипан със стоманени парчетии и стоманени кости на жертвите на Смъртоносното посочване. Пристъпвайки напред, следвах пътя на Стоманеното сърце в сградата.
Ето ги щандовете, помислих си аз и погледнах право напред. Онези, на които работеха касиерите. Част беше унищожена; като дете бях пропълзял през тази дупка, преди да достигна до трезора. Близкият таван бе счупен и деформиран, но самият трезор е бил стоманен преди намесата на Стоманеното сърце. Както си и помислих, това може и да е помогнало съдържанието му да се запази, понеже така действаха способностите на Стоманеното сърце за трансферсия.
— Повечето от парчетиите са от пропадането на тавана вътре — обясни Тиа отзад, а гласът й отекваше в огромната зала. — Ейбрахам и аз разчистихме колкото можахме. Много пръст се бе изсипала през разрушената стена и таван и бе препълнила една част от залата до трезора. Работихме с тензорите върху този куп, после пробихме дупка в ъгъла на пода — тя излиза в някакво празно пространство под сградата — и натъпкахме праха там.
Направих три стъпки до по-долната част на пода. Тук, в центъра на стаята, Стоманеното сърце се беше изправил срещу Смъртоносното посочване. Тези хора са мои… Инстинктивно се обърнах наляво. Свито до колоната намерих тялото на жената, чието дете бе убито в ръцете й. Потреперих. Сега беше стоманена статуя. Кога бе умряла? Как? Не помнех. Може би заблуден куршум? Нямаше да се е превърнала в стомана, ако вече не е била мъртва.
— Това, което наистина е спасило мястото — продължи Тиа — е била Голямата Трансферсия, когато Стоманеното сърце е превърнал всичко в града в стомана. Ако не беше го извършил, пръстта би изпълнила изцяло тази стая. Освен това, слягането на почвата вероятно би смачкало тавана. Както и да е, трансферсията е превърнала останалите в помещението неща, както и земята наоколо, в стомана. Всъщност той е заключил залата на мястото й и я е запазил като мехур в замръзнало езеро.
Продължих напред, докато не видях мъничката безжизнена кабинка за ипотеките, където се бях крил. Сега прозорците й бяха непрозрачни, но можех да виждам през отворената предна страна. Влязох и прокарах пръсти по бюрото. Кабинката ми се струваше по-малка, отколкото я помнех.
— Застрахователните документи бяха неокончателни — продължи Тиа. — Но е имало иск за самата постройка, иск за земетресение. Чудя се дали собствениците на банката наистина са смятали, че застрахователната компания ще го плати. Изглежда смешно — но тогава, разбира се, все още имаше много неясноти около Епичните. Както и да е, това ме накара да проуча свързаните с разрушаването на банката документи.
— И то те доведе тук? — попита Коуди; гласът му идваше от тъмното, докато тършуваше из стаята.
— Всъщност не. Доведе ме до намирането на нещо любопитно. Прикриване. Причината да не мога да намеря нищо в застрахователните отчети, да не мога да намеря списъци със съдържанието на трезора е, че някои от хората на Стоманеното сърце вече са били събрали и укрили информацията. Осъзнах, че щом като е направил сериозен опит да прикрие това, то аз няма да открия нищо полезно в архивите. Единственият ни шанс беше да отидем в банката, за която Стоманеното сърце е предположил, че е напълно погребана.
— Добро допускане — умислено каза Коуди. — Без тензорите или някаква епическа сила като тази на Копачите да се добереш дотам би било почти невъзможно. Да пробиеш петнадесет метра плътна стомана?
Копачите бяха започнали като обикновени хора и бяха получили странните си сили от Епичен с името Изкопа, способен да раздава сили като Конфлукс. Това… не свърши добре за тях. Оказа се, че не всички епични сили бяха предназначени за ползване от смъртни ръце.