Стоманеното сърце

Посочих следващата снимка. Там се намираше същото лице. И следващата. И следващата. Лицето му не беше лесно за забелязване и на другите снимки — нито една не беше фокусирана точно върху него, а шапката и очилата винаги прикриваха чертите му.

— Този човек винаги присъства, когато Зарево се появи — заключих аз. — Подозрително е. Кой е и какво върши там?

Меган се намръщи.

— Какво намекваш?

— Ето — продължих аз — погледнете тези.

Извадих пет последователни снимки, светкавична серия кадри, запечатали няколко момента. Сцената — Стоманеното сърце лети през града начело на процесия на приближените си. Понякога правеше това. Въпреки че винаги изглеждаше, че отива на някое важно място, подозирах, че това всъщност беше неговата версия на парад.

С него бяха Повелителя на нощта и Зарево, понесли се на около три метра над земята. Зад тях се движеше кавалкада автомобили като военен конвой. Не можех да видя никакви лица, при все убеждението ми, че подозрителният субект е сред тях.

Пет снимки. Четири от тях показваха триото Епични, полетели един до друг. На една от тях — точно в средата на серията — образът на Зарево се бе замъглил и бе станал прозрачен.

— Зарево, може да става безтелесен като Повелителя на нощта? — предположи Коуди.

— Не — отвърнах аз. — Зарево не е истински.

Коуди премигна:

— Моля?

— Не е истински. Поне не както ние го разбираме. Зарево е невероятно сложна — и невероятно умна — илюзия. Подозирам, че човекът, когото виждаме на тези снимки, онзи с костюма и шапката, е истинският Епичен. Той е илюзионист, със способност да манипулира светлината, за да създава образ, доста подобен на Отразител — само че много по-могъщ. Истинският Зарево и Стоманеното сърце са скалъпили идеята за фалшивия Епичен горе-долу по същия начин, по който ние измисляме Светлина. На тези снимки улавяме момент на разсейване, когато истинският Епичен не е бил съсредоточен върху илюзията си и тя е станала колеблива и почти е изчезнала.

— Фалшив Епичен? — презрително изрече Меган. — Какъв би бил смисълът? На Стоманеното сърце не му трябва да го прави.

— Стоманеното сърце има странна психология — възразих аз. — Повярвай ми. Басирам се, че го познавам по-добре от всеки друг, като изключим най-близките му съюзници. Той е арогантен, както каза Ейбрахам, но също така е и параноичен. Повечето от това, което върши, се свежда до това да се държи за властта и да заставя хората да му се подчиняват. Променя си мястото за сън. Защо му е нужно да върши това? Неуязвим е, нали така? Параноичен е, уплашен, че някой ще открие слабостта му. Унищожи цялата банка, понеже можеше да сме предположили как е бил наранен.

— Много Епични биха сторили това — отбеляза Коуди.

— Защото повечето Епични са точно толкова параноични. Гледай сега, какъв по-добър начин да изненадаш евентуални убийци от това да ги заставиш да се подготвят за някой Епичен, който го няма? Ако прекарат цялото си време в планиране как да убият Зарево, а после се окажат срещу илюзионист, ще ги спипат съвсем неподготвени.