Невинният

Всички погледи се насочват към Адам Йейтс. Той не трепва. Ясна е играта, казва си Лорън. Ще ги изцедят като лимони, а после може би — но само може би — федералните ще им подхвърлят някоя огризка.

Търстън се обажда отново:

— Как свързвате Макс Дароу с монахинята?

— Чрез пръстови отпечатъци — отвръща Лорън. — Неговите са открити в стаята на убитата.

— Друго?

— Дароу бе намерен мъртъв в колата си. Два изстрела от упор в главата. Панталоните му смъкнати до глезените. Според нас убиецът се е опитал да създаде впечатление, че става дума за обир, извършен от проститутка.

— Добре, по-късно можем да обсъдим подробностите — казва Търстън. — Каква връзка установихте между този Дароу и третата жертва?

— Третият е Чарлс Тали. Първо, и двамата с Дароу живеят в района на Рино. Второ, и двамата са били настанени в хотел „Хауърд Джонсън“, недалеч от летище „Нюарк“. Стаите им са били една до друга.

— И пак там намирате трупа на Тали. В същия хотел.

— Не аз. Някакъв нощен пазач го открива в стълбищната шахта. Застрелян с два куршума.

— Също като Дароу?

— Също като него.

— Час?

— Все още се работи по случая, но е станало някъде в промеждутъка от единайсет вечерта до два сутринта. На това място няма нито климатична инсталация, нито вентилация, нито прозорци — трябва да е над четирийсет градуса.

— Именно поради тази причина инспектор Мюз има такъв вид — намесва се Ед Стейнбърг, като протяга и двете си ръце, сякаш поднася неволно омърлян трофей. — След престой в онази сауна.

Лорън му отправя мръсен поглед и си налага да не оправи косата си с ръце.

— Тази температура затруднява нашия съдебен медик да посочи точен час.

— Друго? — пита отново Търстън.

Лорън се поколебава. Тя се досеща, че двамата с Йейтс вече знаят или поне лесно биха могли да научат споделените от нея обстоятелства. Всичко дотук е за загрявка. Онова, което запазва за себе си до този момент, до което се е добрала само тя, а те навярно не са, е Мат Хънтър.

Стейнбърг вдига ръка.

— Може ли да направя едно предложение?

Търстън се извръща към него.

— Разбира се, Ед.

— Не искам във връзка с този случай да възникнат каквито и да било препирни за юрисдикция.

— Нито пък ние.

— Защо тогава не обединим изцяло своите усилия? Пълен двустранен достъп до информацията. Ние ви казваме всичко, което знаем, и вие казвате на нас всичко, което знаете. Без резерви.

Търстън поглежда Йейтс. Той се прокашля и проговаря:

— Нямаме възражения по този въпрос.

— Известна ли ви е истинската самоличност на сестра Мери Роуз? — пита Стейнбърг.

Йейтс кимва.

— Да, известна ни е.

Лорън чака. Йейтс не бърза. Той разплита нозе, подръпва края на ризата, сякаш иска да си осигури допълнителна глътка въздух.