Не казвай на никого
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-225-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай на никого». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Знам, че Келъртън се е наслаждавал, като е измъчвал жертвите си. Знам също, че обикновено ги е жигосвал приживе. Но според нас Елизабет се е опитала да избяга или поне се е съпротивлявала. И го е принудила да я убие. Това обяснява раните по дланите й. Това обяснява посмъртното жигосване.
— Ясно. — Карлсън се изненада. Отговорът бе логичен — адски логичен. Дори най-слабите жертви могат да причинят много неприятности. Тази версия напълно обясняваше всички очевидни противоречия. Но имаше още неизяснени въпроси. — Тогава как ще обясните токсикологичния доклад?
— Няма значение. Все едно да питате жертва на изнасилване за сексуалните й предпочитания. Няма значение дали дъщеря ми е била пълна въздържателка или наркоманка.
— И все пак?
— Няма значение — повтори Паркър.
— В разследването на убийство е важно всичко. Знаете го.
Хойт пристъпи към него.
— Внимавайте — каза той.
— Заплашвате ли ме?
— Ни най-малко. Просто ви предупреждавам да не бързате за втори път да превърнете дъщеря ми в жертва.
Двамата стояха един срещу друг. Беше прозвучал финалният гонг. Сега чакаха решението, което нямаше да задоволи нито единия, нито другия.
— Ако сме свършили… — каза Хойт.
Карлсън кимна и отстъпи назад. Паркър протегна ръка към бравата.
— Хойт?
Той се обърна.
— За да няма недоразумения — каза агентът. — Не вярвам на нито една ваша дума. Наясно ли сме?
— Напълно.
37
Когато пристигна в апартамента, Шона се просна на любимото си място на дивана. Линда седна до нея и потупа скута си. Шона легна и затвори очи, докато Линда я галеше.
— Марк добре ли е?
— Да — отвърна Линда. — Ще ми кажеш ли къде беше?
— Дълга история.
— Цял ден вися тук и чакам да науча нещо за брат ми.
— Той ми се обади.
— Какво?
— В безопасност е.
— Слава богу.
— И не е убил Ребека.
— Знам.
Шона завъртя глава и я погледна. Линда мигаше с клепачи.
— Всичко ще се оправи.
Линда кимна и се извърна.
— Какво има?
— Аз направих онези снимки — каза Линда.
Шона се надигна.
— Елизабет дойде в службата. Цялата беше в синини. Исках да я заведа в болница, но тя отказа. Просто искаше да има някакво доказателство.
— Значи не е било автомобилна злополука, така ли?
Линда поклати глава.
— Кой я е пребил?
— Накара ме да обещая да не казвам на никого.
— Преди осем години — отбеляза Шона. — Казвай.
— Не е толкова просто.
— А стига бе. — Шона се поколеба. — И защо е дошла при теб? Как мислеше да я защитиш… — Тя млъкна и остро погледна Линда. Линда не трепна, но Шона си спомни думите на Карлсън. — Брандън Скоуп — промълви тя.
Линда не отговори.
— Той я е пребил. О, господи, нищо чудно, че е дошла при теб. Искала е да го запази в тайна. Аз или Ребека щяхме да я накараме да иде в полицията. Но не и ти.
— Накара ме да обещая.
— И ти просто се съгласи, така ли?
— А какво трябваше да направя?
— Да я замъкнеш в участъка.
— Е, не може всички да сме смели и силни като теб, Шона.
— Не ми излизай с тия глупости.
— Тя не искаше да отиде — настоя Линда. — Каза, че имала нужда от време. Че още нямала достатъчно доказателства.
— За какво?
— Че я е пребил, предполагам. Не знам. Не искаше да ме чуе. Не можех просто да я принудя.
— Добре де — най-вероятно е било така.
— Какво искаш да кажеш?
— Тогава се занимавахме с благотворителност, финансирана от неговото семейство и ръководена от него — поясни Шона. — Какво щеше да се случи, ако се разчуеше, че е пребил жена?
— Елизабет ме накара да обещая.
— И ти с радост си се подчинила, нали? Искала си да защитиш собствената си благотворителност.
— Не е честно…
— Поставила си интересите си над нея.
— Знаеш ли на колко хора помагаме? — извика Линда.
— С кръвта на Елизабет Бек — заяви Шона.
Линда я зашлеви през лицето. Задъхани, двете се спогледаха.
— Исках да кажа, но тя не ми даде — промълви Линда. — Може наистина да съм била слаба, не знам. Но не смей да говориш такива неща.