Не казвай на никого
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-225-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай на никого». Краткое содержание книги:
— И тя ли не се е появила?
— Не точно. Регистрирала се е. Но когато обявиха полета, не се качи на борда. Странно, не мислите ли?
— Не знам какво да мисля.
— За съжаление никой не може да ни каже нищо за нея. Не е заявила багаж, регистрирала се е на автомат. Затова се позаровихме по-надълбоко. И знаете ли какво открихме?
Шона поклати глава.
— Нищо. Изглежда, че и това име е псевдоним. Известно ли ви е името Брандън Скоуп?
Тя се вцепени.
— Какво е това, по дяволите?
— Днес доктор Бек е посетил адвокат на име Питър Фланъри. Заедно с някакъв чернокож мъж. Фланъри е защитавал заподозрян в убийството на Брандън Скоуп. Доктор Бек го е разпитал за случая и за участието на Елизабет в освобождаването на клиента му. Имате ли представа защо?
Шона започна да рови в чантата си.
— Търсите ли нещо?
— Цигара. Имате ли?
— Съжалявам, не.
— По дяволите. — Тя спря и го погледна. — Защо ми разказвате всичко това?
— Имам четири трупа. Искам да знам какво става.
— Четири ли?
— Ребека Скейс, Мелвин Бартола, Робърт Улф — това са двамата, които открихме край езерото. И Елизабет Бек.
— Келъртън е убил Елизабет.
Карлсън поклати глава.
— Какво ви прави толкова сигурен?
Той вдигна светлокафявия плик.
— Това, например.
— Какво е това?
— Докладът за аутопсията й.
Шона преглътна. Страхът загъделичка пръстите й. Окончателното доказателство, по един или друг начин. Тя положи всички усилия да овладее гласа си.
— Може ли да хвърля един поглед?
— Защо?
Шона не отговори.
— И по-важното е защо Бек толкова е искал да види доклада?
— Не разбирам какво искате да кажете — отвърна тя, ала думите отекнаха кухо дори в собствените й уши.
— Елизабет Бек наркоманка ли беше?
Въпросът я смая.
— Елизабет ли? Не.
— Убедена ли сте?
— Разбира се. Тя работеше с наркомани. Такава й беше професията.
— Познавам много ченгета, които си позволяват по няколко часа с проститутка.
— Тя не беше такава. Елизабет не беше моралистка, но чак пък да е била наркоманка? В никакъв случай.
Той отново повдигна светлокафявия плик.
— Според токсикологичния доклад в системата й са регистрирани кокаин и хероин.
— Значи Келъртън я е принудил да ги вземе.
— Не.
— Защо сте толкова сигурен?
— Има други тестове, Шона. На тъкани и косми. Те показват, че наркотиците са били използвани най-малко от няколко месеца.
Коленете на Шона омекнаха. Тя се опря на стената.
— Виж, Карлсън, стига си ме разигравал. Дай да видя доклада.
Агентът като че ли се замисли.
— Какво ще кажеш за следното предложение? — попита той. — Ще ти позволя да видиш само един лист. По твой избор.
— Какво означава това, Карлсън?
— Лека нощ, Шона.
— Леле-мале, чакай малко. — Тя облиза устни. Замисли се за странните имейли. За бягството на Бек от полицията. За убийството на Ребека Скейс и невероятния токсикологичен доклад. И внезапно убедителната й демонстрация на дигитална манипулация на изображения вече не й се струваше толкова убедителна. — Снимка — каза Шона. — Дай да видя снимка на жертвата.
Карлсън се усмихна.
— Виж, това е извънредно интересно.
— Защо?
— Защото няма нито една снимка.
— Но нали…
— И аз не разбирам — не й даде да довърши агентът. — Обадих се на доктор Харпър. Патологът, който е извършил аутопсията. Помолих го да види кой друг е чел доклада. В момента проверява.
— Да не искаш да кажеш, че някой е откраднал снимките?
Карлсън сви рамене.
— Хайде, Шона. Обясни ми какво става.
Тя едва не го направи. Едва не му разказа за имейлите и уличната камера. Ала Бек бе категоричен. Въпреки всичките му красиви приказки, този човек можеше да е враг.
— Може ли все пак да видя доклада?
Той бавно се приближи до нея. По дяволите самообладанието, помисли си Шона. Тя пристъпи напред и грабна плика от ръката му. Отвори го и извади първия лист. Плъзна поглед по редовете. В стомаха й се втвърдяваше леден блок. Видя ръста и теглото на тялото и сподави вика си.