Прелестни създания

— Това е традиция в семейството ми. Жените запазват фамилното си име, дори след като се омъжат. Винаги е било така.

Мариан обърна страницата и погледна Лена.

— Често срещана практика във фамилии, където жените играят важна роля и имат голямо влияние и сила.

Исках да сменя темата на разговора. Не ми се щеше с Мариан да дълбаем прекалено много в темата за силните жени в семейството на Лена, особено като се имаше предвид, че Лена е една от тях.

— Защо с мама сте изследвали фамилното дърво на Дюшан? Какъв е бил този проект?

Мариан разбърка чая си.

— Захар?

Тя извърна поглед, докато сипвах захар в чашата си.

— Всъщност се интересувахме от този медальон. — Посочи към друга снимка на Женевиев. На нея жената носеше медальона. — И по-скоро, от една история, свързана с него. Любовна история. — Усмихна се натъжено. — Майка ти беше голяма романтичка, Итън.

С Лена се спогледахме. И двамата знаехме какво щеше да ни каже Мариан.

— Ще ви бъде интересно, защото в тази любовна история участват и родът Уейт, и родът Дюшан. Войник от Конфедерацията и красивата господарка на „Грийнбриър“.

Виденията от медальона. Подпалването на „Грийнбриър“. Последната книга на мама е щяла да бъде за всичко, което виждахме да се случва между Женевиев и Итън, прапрапрапрапрабабата на Лена и моя прапрапрапрачичо.

Майка ми е работела по тази книга, когато е умряла. Зави ми се свят. Гатлин беше такова място. Тук нищо не се случваше само веднъж. Лена изглеждаше бледа. Наведе се напред и докосна ръката ми, която още беше подпряна на прашната маса. Незабавно почувствах познатото протичане на ток помежду ни.

— Ето. Това е писмото, което постави началото на проекта ни. — Мариан сложи два пергаментови листа на съседната дъбова маса. Тайно в себе си се радвах, че не е променила нищо върху масата на мама. Струваше ми се по-подходящо отдаване на почит към нея, отколкото карамфилите на гроба й. Дори дамите от ДАР дойдоха на погребението й и хвърляха тези карамфили като луди, въпреки че на мама това нямаше да й хареса. Целият град, баптистите, методистите, дори онези от Петдесятната църква, се събираше накуп, когато ставаше дума за смърт, раждане или сватба. — Може да го прочетете, само не го докосвайте. Това е едно от най-старите неща в Гатлин.

Лена се наведе над писмото, придържайки с ръка къдриците си, за да не закачат древния пергамент.

— Били са безкрайно влюбени един в друг, но и прекалено различни. — Погледът й бягаше по редовете. — „Различни видове“, така е казвал той. Семейството й се опитвало да ги държи разделени, а той бил привикан в армията, въпреки че не искал да воюва. Все пак се записал, защото се надявал, че като се бие за Юга, ще спечели одобрението на роднините й.