Часът нула

— Да, и ако този човек свърши работата си на ниво, няма да можем да го заловим.

— За бога, Алекс, нали всички входни гранични пунктове са свързани в компютърна мрежа?

— Така е, но…

— Доколкото си спомням от обучението в Школата за млади агенти, съществува практиката да се разпращат списъци за наблюдение и снимки на издирвани лица по контролно-пропускателните пунктове, така че митническите инспектори ще направят или поименна справка в азбучния списък, или ще проверят номера на паспорта.

Папас кимна и изтръска нова цигара от пакета.

— Знам още, че на повечето възлови места разполагаме с автоматични четци, така ли е? Те сканират оптично кодираната информация в долната част от страницата на паспорта и са програмирани да търсят нарушения в алгоритъма, използван при генериране на кодовото число. Ако нашият човек размаха фалшив паспорт, няма ли да го заловят моментално?

— Да, ако фалшификацията е посредствена. Не, ако е на ниво. Много си далеч от истината, ако си внушаваш, че системата ни е достатъчно съвършена да разкрива фалшификации. Казвам ти, че не е.

— Нима няма да го засекат, ако има паспорт с номер, който никога не е бил издаван?

— Точно така. Това е друго заблуждение. Фактът е малко известен, но е истина: системата не разпознава неизползвани досега паспортни номера.

— Мили боже! Надявам се, че в тази така наречена „система“ поне се регистрират загубените или откраднати паспорти. Иначе не си представям за какво изобщо може да се използва!

— Права си, загубените и откраднати паспорти се въвеждат в компютъра, така че ако някой се опита да използва такъв, терминалът издава предупредително съобщение, макар да не ми е известно точно под каква форма. Точно по този начин заловихме онези терористи.

Говореше за един неотдавнашен случай, така и останал неразгласен от ФБР, при който група терористи открадна хиляда и петстотин валидни американски паспорти. ФБР обаче въведе номерата на всеки един от тях в системата за граничен контрол на входящи пътници и успя да залови всички, проявили неблагоразумието да ги използват.

— Значи Бауман няма да използва откраднат паспорт — заключи Сара.

— Хм… не мисля, че този извод се налага задължително. Винаги минава време между кражбата на паспорта — независимо дали би я направил той, или някой друг — и момента, когато неговият номер влиза в компютъра. Може би човекът, от когото е откраднат, няма да го използва за известно време, а може служителката, чието задължение е да актуализира информацията в базата данни, да се забави.

— Значи той може да използва откраднат паспорт?

— Правилно.

— Майната му! Тогава трябва да направим кръстосана проверка.