Часът нула
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Часът нула». Краткое содержание книги:
Часът нула
Хронология на терора
1. Кърваво бягство от затвор в Южна Африка…
2. Една платена компаньонка е брутално убита…
3. Един американски милиардер беглец е обсебен от мания за отмъщение…
4. Дигитално кодиран телефонен разговор е засечен от шпионски сателит на специалните служби над Швейцария…
5. Специален агент Сара Кехил е въвлечена в игра на котка и мишка от очарователен и изключително опасен наемен терорист…
6. Тази книга е световен бестселър!!!
Конкретният „Еъртел“ бе адресиран до помощник-директора на ФБР, оглавяващ нюйоркското управление. Беше от Пери Тейлър и в него се изброяваха членовете на специална работна група към Обединените сили за борба с тероризма, носеща кодовото име „Операция Минотавър“. Бе упоменато от кои организации идват хората. Петима бяха от ФБР — двама от Главното управление, двама от бостънския клон и един неотдавна уволнил се от същия клон.
Съдържанието на документа достатъчно ясно разкриваше, че това са имената на агентите, на които е възложена задачата да разследват „възможен“ „очакван“ терористичен акт в Ню Йорк Сити. Ставаше дума за хора, тръгнали по следите на Бауман!
Той държеше в ръцете си имената на ловците.
Преписа набързо имената и данните към тях и внимателно подреди документите обратно. После слезе от колата си, отвори багажника на олдса, сложи куфарчето както си беше и затвори багажника. След това бързо се наведе да свали предавателя от задната броня — беше прекалено рисковано да го оставя повече. Опипа с пръсти вътрешната страна на бронята, намери кутийката на „хрътката“ и я прихвана по-здраво, за да отлепи силния магнит. В същия момент чу нечий глас съвсем наблизо до себе си.
— Не мърдай — каза гласът. — ФБР.
Бауман рязко се извърна и видя Пери Тейлър. Или бе проявил немарливост, или бе подценил Тейлър. Тейлър без съмнение бе видял през витрината някой в подозрителна близост до колата си и бе излязъл от страничен изход. Не държеше никакви пазарни торбички.
Ситуацията беше крайно неприятна и Бауман за момент усети, че му се завива свят. Не искаше да убива Пери Тейлър, от самото начало не бе имал такова намерение. Притеснено се усмихна и дори се позасмя с нескривано неудобство. След това проговори с южняшки акцент, който вече му се струваше напълно естествен.
— Ужасно място да си изгубиш контактната леща.
Видя, че Тейлър за миг се поколебава.
— Къде си я изпуснал? — попита той скептично.
Дали го беше видял да отваря багажника? Наоколо нямаше жива душа. Никой не можеше да ги види.
— Ами… тук някъде… къде другаде? — отговори Бауман, поклащайки глава. — Боже Господи, някои дни всичко ми върви наопаки.
— И на мен ми се е случвало — каза Тейлър. — Чакай да ти помогна.
Едва сега Бауман се досети, че Тейлър е невъоръжен. Нали револверът му бе в багажника. Тейлър се приближи уж за да помогне на Бауман да намери изгубената леща, но в действителност — Бауман бе уверен, че е точно така — с намерение да го сграбчи и може би да се опита да го обезоръжи.
— Благодаря — каза Бауман, изчака Тейлър да се приближи достатъчно… и внезапно ръката му се стрелна към гърлото на Тейлър като жило на змия, сграбчи го с всичка сила и Пери Тейлър се отпусна на земята мъртъв. Изглеждаше досущ като човечец на средна възраст, комуто е призляло от задушаващата жега на вашингтонската вечер.
Част 4
Пръстови отпечатъци
„С хубава стръв се лови хубава риба.“