Академия за вампири

— Остроумен задник.

— Няма ли да ме попиташ защо ми трябваха?

— Това си е твоя работа. Предположих, че ти е станало скучно да стоиш затворена в стаята си.

— Трябва да ми е много скучно, за да се зачета в някоя книга.

— Той не се засмя на шегата ми.

— Какво искаш, Роуз? Имам работа.

Знаех, че лъже, но сарказмът ми вече не звучеше така забавно, както обикновено.

— Исках, хм, ти отново да започнеш да се виждаш с Лиса.

— Ама ти сериозно ли? — Изгледа ме внимателно, целият изпълнен с подозрение. — След всичко онова, което ми наговори?

— Да, ами… Мейсън не ти ли каза?

— Кристиан сви устни презрително.

— Спомена ми нещо.

— Е?

— Е, аз пък не искам да го чуя от Мейсън. — Презрителното му изражение леко се пречупи под гневния ми поглед. — Ти си го изпратила да те извини. По-добре е сама да го беше направила.

— Ти си кретен — осведомих го аз.

— Да. А пък ти си лъжкиня. Искам да видя как ще преглътнеш гордостта си.

— Вече от две седмици преглъщам гордостта си — изръмжах аз.

— Той сви рамене, обърна се и се накани да си тръгне.

— Почакай! — извиках и отпуснах ръка на рамото му. Той спря, пак се обърна и ме погледна изчаквателно. — Добре, добре. Излъгах те за това какво чувства тя. Никога не ми е казвала онези работи за теб, разбра ли? Тя те харесва. Направих го, защото аз не те харесвам.

— И въпреки това сега искаш да се виждам с нея?

Не можах да повярвам на ушите си, когато следващите думи се отрониха от устата ми.

— Мисля, че… ти би могъл… да се окажеш добър за нея. Ще бъде за добро.

През следващите минути се гледахме напрегнато. Усмивката му вече не беше толкова самодоволна. Малко неща можеха да го изненадат. Е, това сега беше едно от тях.

— Съжалявам. Не те чух добре. Би ли повторила? — попита накрая той.

Едва се сдържах да не го халосам по лицето.

— Ще престанеш ли най-после? Искам да започнеш отново да се срещаш с нея.

— Не.

— Виж какво, нали вече ти казах, че излъгах…

— Не говоря за това. А за нея. Мислиш ли, че мога сега да говоря с нея? Тя отново е принцеса Лиса. — Жлъч като отрова се процеждаше от думите му. — Не мога да съм край нея, когато е заобиколена от всичките тези аристократи от кралски произход.

— И ти си с такъв произход — казах аз, но май по-скоро на себе си, отколкото на него. Все пак не бях забравила, че Озера са сред дванадесетте фамилии.

— Не означава много, след като е фамилия, изобилстваща със стригои, нали?

— Но ти не си… почакай. Ето защо тя се е сближила с теб — досетих се аз.

— Защото ще се превърна в стригой ли? — ехидно попита той.

— Не… а защото и ти си изгубил родителите си. При това и двамата сте били свидетели на смъртта им.