Слейд

— Ще ни помогнеш ли да я защитим? Моля те, оглеждай се за следи от човешки същества и направи всичко възможно те да не достигнат до нея.

Валиант се усмихна и оголи острите си зъби.

— Ще бъде фатално за всеки, достатъчно глупав да приближи насам.

Брас се отпусна, след като огромният мъж слезе по стълбите. Усмихна се малко пресилено на Триша. Секунда по-късно Муун и Харли изкачиха стълбите — Харли кървеше и придържаше мокър парцал към челото си, а дрехите на Муун бяха разкъсани.

— Никой не ме предупреди, че Валиант е тук. От всички нас той е най-жестокият и смъртоносен Вид. Ако знаех, щях първо да отида и да го предупредя. С всеки друг бихме могли да се справим, но той е… — Брас сви рамене — един страшен кучи син.

Триша се раздвижи и отиде до Харли.

— Наведи се и дай да прегледам тази рана. — Погледна към Муун. — Ти ранен ли си?

— Ще оживея. Поне сега знам как се чувстват футболистите, когато ги ритат и подхвърлят — отвърна той, обърна се и слезе по стълбите.

Харли се приведе леко и махна парцала. Лекарката погледна нараненото място и тихо изруга.

— Няма нужда от шевове, но трябва да я почистя и превържа.

— Мамка му! — Той се изчерви. — Имах предвид, по дяволите.

— Познай какво — засмя се младата жена, — аз бих се изразила по-цветисто, ако някой ме рани така. С какво те удари?

— Вратата — Погледът на Харли се спря на Брас. — Може би ще искаш да се обадиш и да поръчаш нова. Валиант я изтръгна от пантите и я хвърли по мен. Опитах да се отдръпна, но ъгълът й ме удари по челото. Масичката за кафе е в същото състояние. Но за това пък бих допълнил, че не трябва да сечем дърва, ако Триша иска да запалим довечера камината. Може просто да използваме треските от счупените предмети.

Брас въздъхна.

— Ще поръчам и медикаменти за първа помощ, така че док да те превърже, Харли. Имаш ли нещо против, Триша? Все още нямаме лекар в Резервата.

— Просто намери всичко, което ще ни е необходимо. Имаш ли нужда от списък?

— Не. — Брас не изглеждаше щастлив. — Сигурен съм, че ще успея да набавя нещата. Май сега ще сляза долу, за да огледам щетите, след което ще се обадя в главния офис и ще направя поръчка.

— Благодаря — усмихна му се тя. — За всичко.

— Хей! — простена Харли. — Мен ме удариха с вратата по главата. Къде са благодарностите за мен?

Младата им приятелка се засмя, посегна и стисна рамото му:

— Благодаря ти.

— Тя ме докосна.

Харли се изплези на Брас, за да го подразни, което накара Триша да се разсмее.

— Нямаш ли работа за вършене?

Те може и да се държаха като деца, но тя оценяваше игривия им характер.

— Заемам се — каза Брас и заслиза по стълбите, мърморейки си по целия път надолу.

Лекарката помогна на Харли да седне върху леглото.