Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Тръните определено са му добър приятел! — тихо добави Муун.
Триша се засмя. Обичаше тези момчета. Ако не бяха те, сигурно щеше да заплаче веднага след конфронтацията си със Слейд. Брас й помогна да се качи в джипа, след това седна на шофьорското място, а Муун и Харли се настаниха отзад. Той погледна към другия автомобил, в който ги чакаше мъж от Новите видове с багажа им.
— Знаеш ли за коя хижа говореше Слейд?
Непознатият кимна.
— Покажи ни пътя — нареди Брас, — ние ще те следваме.
Харли подаде на младата жена предпазния колан, тя го закопча и му се усмихна. Той й намигна.
— Винаги го слагай!
— Да, сър.
Триша се загледа в красивата местност, през която минаваха — богата зеленина, огромни дървета и редуващи се хълмове. Зад един дънер се мярна елен. Мястото беше толкова красиво, че успя да забрави за малко Слейд. Всичко й се струваше толкова трудно, но не искаше да плаче.
Слейд обикаляше из гората, от другата страна на сградите, криейки се от всички. Знаеше, че срещата му с Триша не бе минала много добре. Гледката — тя, в обятията на друг мъж — почти го бе накарала да избухне от ревност.
Брас я бе носил на ръце, бе й говорил тихо, сякаш имаше право на подобно нещо, а тя му бе позволила. Ръмжене се изтръгна от гърлото му. Бе пожертвал здравия си разум, за да стои далеч от нея, бе вървял против всичките си инстинкти само за да не бъде до док, а тя му бе обърнала гръб, когато искаше да я защити.
Тялото му се напрегна, мъжът спря да крачи, ръцете му се свиха в юмруци. Болка разкъса гърдите му при мисълта, че тя вече не го желае. Трябваше да й обясни защо я бе изоставил, но се страхуваше, че тя ще го разубеди, че собствената й безопасност не е толкова важна, колкото чувствата, които имаха един към друг. Това би провалило решението му, а щом погледнеше в очите й и я докоснеше, щеше да загуби битката.
Лек шум привлече вниманието му, обърна глава и видя, че някакъв мъж го търси.
— Какво има?
— Архитектът иска да говори с теб. Има проблем с чертежите за подобренията, които поиска за хотела.
Обхвана го ярост. Работата отнемаше по-голяма част от времето му. Почти не спеше, но поне не мислеше толкова много за Триша. Сега трябваше да се труди дори повече. В противен случай щеше да скочи в джипа, да отиде в хижата и… да разкъса дрехите й и да я чука, докато бъде сигурен, че тя е разбрала, че все още е негова.
Насили се да не мисли за това, знаеше, че не може да остави желанието да ръководи действията му. Док изглеждаше бледа и болна. И това го притесняваше. Очевидно тя имаше нужда от почивка, но тогава… по дяволите! Спри да мислиш за това как ще я съблечеш гола и как ще я накараш да осъзнае, че си нейният мъж. Сега не му е времето.
— Слейд? Всичко наред ли е? — Човекът срещу него наклони глава, наблюдавайки го с любопитство.
— Да — излъга той, — да вървим. Колкото по-бързо се справим с този проблем, толкова по-рано ще приключим строежа.
Щеше да се занимава с лекарката по-късно, след като имаше време да помисли и да прецени ситуацията. Сега, когато док беше в Резервата, нещата напълно се променяха. Независимо дали са заедно или не, тя бе в опасност. Преди да реши какво да прави, той първо трябваше да се успокои. Докато не обуздаеше ревността си, нямаше да бъде много разумно да говори с Триша.
Според Триша, съдейки по интериора, къщата, в която се настаниха, сигурно бе строена някъде през седемдесетте. Тя се намръщи на старите тапети в малката кухня и овехтелия килим, постлан във всекидневната.
— Само въртящи диско-сфери ни липсват.
— Не разбирам — каза Харли и я погледна.
— Добре дошли в седемдесетте, господа. Забелязахте ли зелените като авокадо краски върху оранжевите тапети? Масивните дървени стени и мъхестият килим сочат, че къщата е строена през седемдесетте. Изглежда солидна, а онази камина там, направо я обожавам.
— Няма спалня. Но пък има това. — Брас посочи към стълбите.
— Нарича се мансарда. — Триша се изкачи по стъпалата и видя, че помещението действително е просторно. — Доста е широко и… ей, тук горе има нещо като баня. Много приятна изненада.
— Леглото е твърде малко, за да ни побере и четиримата — обади се внезапно Муун.