Слугата на отломъка

— Може би е останала при Да’Даклан — предположи Рай’ги. — Няма как да сме сигурни.

— Значи трябва да научим — раздразнено заяви Кимуриел, без да се опитва да скрие безпокойството си и Рай’ги повдигна вежди.

— По-спокойно, приятелю! Артемис Ентрери не е заплаха за нас, просто дребно неудобство. Нека цялата паплач се събере на едно място.

— Така победата ни ще е по-бърза и по-чиста — съгласи се Берг’иньон.

Кимуриел помисли малко и вдигна неголям квадратен фенер, затворен от три страни. Беше му го дал Ихараскрик с уверението, че щом запалят свещта вътре и я оставят да огрее Креншинибон, силите му ще изчезнат.

Ефектът, предупредил го бе илитидът, щеше да бъде временен — дори самоувереният крадец на мисли не се заблуждаваше, че нещо би могло да удържи могъщия отломък задълго.

Ала и Кимуриел, и другите двама бяха сигурни, че няма да им трябва много време, дори ако Джарлаксъл имаше до себе си Артемис Ентрери. Обезсилеха ли Креншинибон, крушението на Джарлаксъл, както и на всички, застанали на негова страна, включително и Артемис Ентрери, щеше да бъде светкавично и пълно.

Да, очакваше ги незабравим ден… или по-скоро нощ, тъй като Рай’ги и Кимуриел възнамеряваха да нанесат удара си през нощта, когато кристалният отломък бе най-слаб.

— Той е глупак, но тласкан от оправдани страхове — заяви Дуавел Тигъруилис на Шарлота, когато се върна при нея в малката стаичка. — Опитай се да го разбереш, умолявам те.

Шарлота я изгледа изумено.

— А, той си тръгна — увери я полуръстката. — Най-добре ще е и ти да сториш същото.

— Мислех, че съм твоя пленничка — рече Шарлота и Дуавел се изсмя.

— За вечни времена? — ехидно попита тя. — Артемис Ентрери се бои, а и ти също трябва да си уплашена. Не знам много за мрачните елфи, признавам, но…

— Мрачни елфи? — недоумяващо повтори Шарлота, преструвайки се на изненадана. — Какво общо имат мрачните елфи с всичко това?

Дуавел отново се разсмя:

— Истината за дом Басадони и Далабад не е тайна за никого. Всички на улицата знаят кой командва там.

Шарлота измърмори нещо за Ентрери, ала Дуавел я прекъсна:

— Ентрери не ми е казвал нищо. Да не мислиш, че ще си имам вземане-даване с някой толкова могъщ, за да се сдобия с такава общоизвестна информация? Каквито и недостатъци да имам, не съм глупачка.

Шарлота се облегна в стола си и я изгледа изпитателно.

— Смяташ, че знаеш повече, отколкото наистина знаеш — рече тя. — А това е опасна грешка.

— Знам единствено, че не искам да имам нищо общо с всичко това — отвърна Дуавел. — Нищо общо с дом Басадони и с Далабад. И най-вече — нищо общо с враждата между Шарлота Веспърс и Артемис Ентрери.

— Според мен вече си част от нея — заплашително присви очи Шарлота, ала Дуавел поклати глава.