Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
Ендрю лично се бе погрижил да му възложат случая и да си партнира с чуждестранен колега, когото явно се бе надявал да контролира. Но защо Ендрю не бе спрял Рехтнагел сам? Кое в отношенията между полицая и клоуна бе наложило посредничеството на Хари? Да не би двамата да имаха интимна връзка? Ендрю ли е бил несбъднатата любов, по която страдаше Ото? В такъв случай: защо ще убива Ото точно когато полицията планира да го арестува? Дали Ендрю не е кроял план как да спре Ото, без да бъде компрометиран той, Ендрю, като негов любовник? Например, като нагласи нещата така, все едно не той, а Хари е уличил Рехтнагел, а после предприеме бърз арест, при който убива Ото „при самозащита“ или „поради опит за бягство“. Нещо такова. Хари си даде време да опита вкуса на тази версия и нещо му загорча. Ако предположенията му получеха потвърждение, значи Ото отдавна е бил обречен на смърт. При разплитането на загадката обаче Ендрю лежеше в болница, а събитията се бяха развили скорострелно и първоначалният план се бе оказал неосъществим. „Дай ми два дни отсрочка“ — помоли Ендрю от болничното легло.
Хари отпрати някаква пияна жена, която с несигурни крачки се приближи и поиска да седне при него.
Но защо е посегнал на живота си, след като е убил Ото? Ендрю е имал известни шансове да се измъкне безнаказано. Дали? Осветителят го беше видял, Хари знаеше за дружбата му с Ото, а Ендрю едва ли разполагаше с алиби за часа на престъплението.
Не дойде ли вече време за финалните надписи? Мамка му, момент!
Макар и неохотно, Хари беше склонен да допусне, че Ендрю е възнамерявал да инсценира Ото да бъде застрелян по време на неуспешен опит за арест. Защото ако Ото влезеше в ареста невредим, предстоеше шумен съдебен процес, отразяван обилно в медиите, и Ендрю би рискувал предпочитанията му да станат публично достояние. Вестникарски заглавия от рода на „Чернокож следовател — бивше гадже на сериен убиец“ с голяма снимка отдолу щяха да променят завинаги живота на Кенсингтън. Освен това Хари не изключваше действията на Ендрю да са били продиктувани от вина; вероятно се е чувствал лично отговорен, задето не е спрял Ото по-рано, и затова да му е отредил наказание, каквото австралийските съдилища не налагат — а именно, смърт.
Едно обаче е да режисираш несъстояла се престрелка без свидетели, съвсем друго — да извършиш убийство по най-банален начин и да се надяваш да не те хванат.
В стомаха на Хари лаеха кучета.
И все пак Ендрю бе поел безумен риск, за да очисти Ото, преди Хари и другите да се доберат до Рехтнагел. Звучеше ли логично някой да накълца бившия си любовник само за да скрие сексуалната си ориентация в град, където всички се смятат за хора с нетрадиционна сексуалност до доказване на противното? А каква беше логиката после да се обеси?
Тлеещото главоболие на Хари постепенно се засили и сега някой използваше черепа му за наковалня. Докато пред очите му прехвърчаха искри, той се мъчеше да доразвива предположенията си едно по едно, ала му хрумваха все нови и нови и избутваха предишните. Навярно историята на Маккормак за злощастния артилерист съдържаше нещо много вярно. Навярно самият Хари бе преживял доста нажежен ден и изнемогваше. Не му се щеше да обмисля другия вариант — че това не е всичко и Ендрю Кенсингтън се е стремял да опази по-страшни тайни от спорадичните си отклонения в лявата лента, да избяга от много по-зловещи прегрешения.
Над Хари надвисна сянка и той вдигна очи. Главата на сервитьора скриваше светлината и в неясния силует Хари отново видя изплезения синьо-черен език на Ендрю.
— Ще желаете ли още нещо, сър?
— Прочетох, че предлагате питие „Черна змия“.
— Коктейл от „Джим Бийм“ и кока-кола.
Псетата джафкаха ожесточено.
— Двойна „Черна змия“. Без кока-кола.
Хари се бе изгубил. Пред него имаше стълби, зад него — вода и още стълби. Равнището на хаоса се покачваше, върховете на мачтите в залива се поклащаха. Хари нямаше никаква представа как е попаднал тук. Реши да се качи. От баща си знаеше, че „винаги е за предпочитане да се качваш, а не да слизаш“.
Не протече съвсем безпрепятствено, но благодарение на стените на околните сгради съумя да се изправи. Чалис Авеню — пишеше на табелка, но това не му говореше нищо, затова продължи направо. Опита се да си погледне часовника, но не го намери на ръката си. По тъмните улици почти не се мяркаха минувачи и това го наведе на мисълта, че е късно. Пред него се появиха още стълби, но досегашните перипетии му стигаха и той свърна надясно по Макли Стрийт. Явно бе изминал голямо разстояние пеш, защото петите му горяха. Или бе тичал? Сцепеният на лявото му коляно панталон свидетелстваше за предполагаемо падане.