Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
От високоговорителите по масата се чуха положителни отговори.
— Като начало, надявам се всички извън нашия район да сте изпратили вече отпечатъците в Стокхолм.
Бяха изпълнили тази задача и отпечатъците щяха да пристигнат в лабораторията на Хансен по-късно сутринта.
— Предлагам да прегледаме по ред имената от списъка и онези, които са събрали информация снощи, да я споделят с колегите. Съгласни ли сте?
Не се чуха възражения и участниците в срещата започнаха да докладват. Отмятаха имената едно по едно; оказа се, че почти всички са си били вкъщи. От двайсет и тримата ученици на Ингрид Олсон четирима бяха мъртви. Не бяха правени опити да се свържат с тримата в Гьотеборг, Осло и Лунд. Двама, понастоящем живеещи в Катринехолм, и един — в Стокхолм, не бяха открити. Като цяло предишната вечер бяха разпитани тринайсет души, а шестима още не бяха открити.
Повечето, с които полицаите бяха разговаряли, бяха съвсем обикновени хора, реагирали на полицейското посещение според очакванията и очевидно нямали какво да крият. Неколцина си спомнили това-онова от времето в забавачката, но повечето не се сетили почти за нищо. Част от все още живеещите в родния си град се познаваха, но им се губеше, че са ходили заедно на забавачка.
Петер Броман от Катринехолм се оказал алкохолик. При пристигането на полицията в апартамента му течал купон с двайсетина души, които не погледнали с добро око на служителите на реда и последвало сбиване, ала за щастие никой не пострадал. Мъжът бил осъждан за редица дребни кражби и провинения, но никога за сериозни престъпления.
Стигнаха до Томас Карлсон. Думата взе Хамад и започна да говори от свое име и от името на Уестман:
— Томас Карлсон реагира доста странно на посещението ни. В един момент сякаш се ужаси, а в следващия трепереше като листо. Потеше се обилно и говореше почти несвързано. Трудно проумяваше и отговаряше на въпросите ни. Не ни гледаше в очите. Когато си тръгвахме, имаше вид на човек, готов да се разплаче. В началото твърдеше, че не помни нищо от забавачката, но после се оказа, че си е играел с някоя Катарина. Това вероятно е Катарина Халениус.
— Още не сме я открили, но ще искаме да го потвърди, когато я намерим — обади се Сан ден.
— Останах с впечатлението, че лъже — продължи Хамад. — Но не само това… Той наистина е доста особен. Съгласна ли си, Петра?
— Да, така е — потвърди Уестман. — Според мен не е с всичкия си.
— Няма никакви приятели — добави Хамад. — Нито семейство, нито човек, който да потвърди алибито му по време на убийствата. По едно време почти изкрещя: „Винаги съм сам“.
— Ходи ли на работа? — поинтересува се Хьоберг.
— Работи в отдела за разпределяне на пощата в компания в Ярфала. Ще проверим какво ще ни кажат за него там. С две думи: Томас Карлсон се оказа доста странна птица.
— Взехме отпечатъци от обувките му — добави Уестман. — Видяхме един чифт в антрето. Няма почти никакви вещи. Апартаментът е кажи-речи празен. Няма картини, цветя, завеси — нищо. Само най-необходимото като мебели, няколко книги и списания и това е всичко.
— Изглежда ли заплашителен? — попита Хьоберг. — В състояние ли е да извърши убийство?
— Никак не е заплашителен — отвърна Хамад.
— Точно обратното: оставя впечатлението, че е изплашен до смърт. Дали е способен на убийство? Не знам какво се върти в главата му. Понякога страхът подтиква към убийство, но наистина нямам представа…
— Добре. Звучи като най-вероятният ни кандидат за момента. Ще изчакаме анализа на Хансен относно отпечатъците от пръсти и обувки. Ще продължим да издирваме останалите от списъка. Вие от Сигтуна се свържете с Осло, Лунд и Гьотеборг. Край на съвещанието. Благодаря на всички.
Хьоберг закри съвещанието, а присъстващите колеги предадоха на Хансен взетите предишната вечер отпечатъци. Отпечатъкът от обувката, предоставен от Уестман, също замина към лабораторията. Останалите полицейски офицери и прокурор Розен се задържаха още малко в заседателната зала.
— Предстоят ни няколко часа чакане, докато Габриела ни съобщи резултатите от лабораторията — подхвана Хьоберг. — Предлагам Ериксон да провери с какво разполагаме в регистрите за „нашите“ хора от списъка. Уестман отново ще посети Ингрид Олсон. Сега, при наличието на имената на всички деца, може да се събудят някои задрямали спомени. Разпитай я за всеки поотделно и виж какво си спомня от тази учебна година. Хамад и Санден ще продължат да търсят Катарина Халениус в Сундбиберг.