Тим Талер или продаденият смях

— Ще ограбя директора на водноцентралата, госпожо Бебер!

— Тим Талер! — писнала изненадано сладкарката.

Но младият мъж сложил пръст на устните си и рекъл:

— Шът! Не ме издавайте, госпожа Бебер! Аз се казвам Енрико Грандичи, собственик на най-веселия театър в света, кукления театър „Маргариновия сандък“.

— Какво съвпадение! — викнала госпожа Бебер. — Тъкмо вчера случайно го посетих. Някакъв непознат ми изпратил един билет за него. То ще рече… (Тя изгледа Тим отстрани) че може да е бил и познат, а?

— Възможно е — рекъл младежът с весели извивчици в края на устните.

— Даваха историята за продадения смях — продължила госпожа Бебер. — Хубава пиеска! Като я гледаш, за много неща можеш да се поразмислиш.

— А вие какво си помислихте, като я гледахте, госпожо Бебер? — запитал младежът.

— А че, Тим, да си призная честно, отначало тая работа ми беше малко страшничка, зловеща такава. Ама накрая много се смях. И тогава си помислих: където човек се смее, там дяволът губи силата си.

— Хубаво казано, госпожо Бебер — отвърнал младежът. — Точно така трябва да се отнасяме с дявола. Тогава той ще си счупи рогата.