Тим Талер или продаденият смях
- Автор: Крюс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Дилов
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Тим Талер или продаденият смях». Краткое содержание книги:
— Така ли се тича по „Юнгфернщег“? Какъв невъзпитан…
Лефует не чу и не видя нищо от това. Той усещаше, че смехът заплашваше да му се изплъзне, досещаше се по какъв начин, затова искаше да спаси каквото още можеше да се спаси, със зъби и с нокти да го запази за себе си. И тичаше по красивия булевард, скачаше, блъскаше се в минувачите, хвърляше се слепешката напред, без да обръща внимание на движението, тичаше, като полудял тичаше към своя хотел. Докато изведнъж насред платното на улицата пред самия хотел сякаш се препъна в нещо, залитна, чу скърцането на спирачки, чу викове на хора, усети нещо горещо да потича по бедрата му и изкрещя, преди да падне в безсъзнание:
— Тим Талер!
Това улично произшествие дойде колкото внезапно, толкова и закономерно като следствие: страхът поражда несигурност. Несигурността обърква. А объркването ражда нещастните случаи. Ето защо баронът съвсем неслучайно попадна пред тоя автомобил тъкмо когато бе започнал да се бои за смеха си.
Впрочем той имаше по-жилаво тяло, отколкото изглеждаше наглед. Пък и колата в последния миг бе успяла да спре, та не попадна под колелата й. Безсъзнанието му беше резултат на падането.
Двамата детективи, които бяха тичали подире му запъхтени, го настаниха в болничната линейка, която пристигна след пет-шест минути. Придружиха го и в болницата, където той твърде скоро дойде на себе си. Първите му думи обаче си останаха напълно неразбираеми за хората около него. Той каза: „Който последен се смее, най-добре се смее“.
После влезе лекарят и Лефует с отпаднал глас каза на детективите, че нямал нужда от тях.
— В болницата — добави той шеговито — човек най-добре е защитен, защото всички уважават болницата.
Той леко се позасмя, а от това като че ли му стана малко по-добре.
Детективите напуснаха болничната стая и Лефует биде внимателно прегледан. Бе се отървал с няколко натъртвания и слабо мозъчно сътресение. Предписаха му лека храна и няколко дена пазене на леглото. Освен това го посъветваха да не приема никакви посещения.
Въпреки това още същия ден Лефует прие един повече от странен посетител — някакъв дребничък, болнав човечец с очила с телена рамка. Лицето му беше набръчкано като смачкана хартия и костюмът му беше смачкан. Дежурната сестра се учуди, че пациентът, който изглеждаше да е човек от висшето общество, общува с такива хора.
Лефует му отправи няколко въпроса и му даде няколко нареждания.
— Виждали ли сте момчето след оная история на хиподрума?
— Не, господин барон, но…
— По-тихо, драги! Тук съм мистър Броун.
— Тъй вярно, господин… мистър Броун. Исках да ви кажа, че познавам момчето от снимките по вестниците.
— Това е добре. И все пак поогледайте го още веднъж, ако е възможно. Но незабелязано! Не е изключено да ви познае. Тия телени очила не ви променят много-много.
— Тъй вярно, господине… Броун!
— Значи още веднъж, драги: извънредна предпазливост! Не бива да забележи, че освен частните детективи го следи още някой. Ясно ли е?
— Тъй вярно!
— Втори въпрос…
— Заповядайте, мистър Броун!
— Това е частен въпрос: знаете ли приказката за Лепнещия лебед?
— И още как! Нали трябваше да я изгледам, когато преди две години следях момчето тука в Хамбург, господин ба… роун. Тогава той отиде с ония, Рикертови, в кукления театър. И пиеската се казваше „Лепнещият лебед“.
— Аха! Това обяснява някои неща.
Баронът притвори за няколко мига очи. Видя се да седи в таксито, видя до себе си Тим и чу шофьорът да казва: „Това се казва бързина! Почти като в приказката за Лепнещия лебед“. После видя лицето на Тим. То трепна и се вкамени. Пред вълнението бе спусната веднага завеса. (Баронът познаваше отдавна това.) Сега разбираше защо шофьорът бе споменал Лепнещия лебед. А след като накара човека с телените очила да му разкаже приказката, знаеше вече много повече.
Към удивителните дарби на Лефует се нареждаше и изумяващата способност на паметта му да запомня цифри. Тя рядко му изневеряваше и сега в паметта му веднага изплува номерът на таксито, който той написа на парче от вестник и го подаде на посетителя си:
— Ако момчето се качи в едно такси с този номер, трябва незабавно да ме уведомите! Попитайте сестрата за телефонния номер тука и си го запишете на същото листче. Ясно ли е?