Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Новородено момиченце е намерено изоставено в яма в гората и израства, скрито в мазе. То притежава забележителен талант: пее изключително чисто и умее да пресъздава всяка мелодия, която чуе, но е затворено в себе си и не изразява нито чувства, нито желания.По същото време в едно съвсем обикновено семейство се ражда друго момиче. То няма особени таланти, не изпъква с нищо. Прилича на всички останали — е, може би е малко по-грозно, малко по-дебело, малко по-особено. Нищо повече, поне на пръв поглед.Минават четиринадесет години, докато двете момичета се срещнат. Заедно те дават началото на поредица събития, които водят до най-голямото музикално събитие на Швеция, до хаос и до един друг живот.И вече не са сами.„Малка звезда“ е роман за аутсайдерството, за конфликта с предателството на света на възрастните и напомняне за зачатъка на злото, който живее у всички ни.Със своите творби Йон Айвиде Линдквист вдъхва нов живот на шведската литература на ужасите.Първият му роман „Покани ме да вляза“ жъне успехи в Швеция под формата както на книга, така и на филм, и е преведен в повече от двадесет страни. „Малка звезда“ е неговият четвърти роман.
И така продължи. Сред чакащите нямаше повече истерии, но от време на време някое момче или момиче слизаше от горните стаи, очевидно не получило очакваните реакции. Момчетата най-често бяха разярени и Терез не им обръщаше внимание, но появеше ли се някое насълзено момиче, Терез веднага се притичаше да го утеши — или каквото там правеше.
Някои не ѝ обръщаха внимание, други приемаха повече или по-малко агресивно непознатата, която им досаждаше в най-лошия им миг; повечето обаче се притискаха към Терез и сядаха с нея да си поприказват. Понякога разговорът приключваше с прегръдка; Терез я приемаше, без да отвръща със същото; от време на време получаваше визитна картичка или бележка. Вероятно с име, с телефонен номер.
Към три часа най-сетне се появи една жена със слушалки и папка в ръка и извика номера на Терез заедно с три други.
Терез бе потънала в разговор с едно червенокосо момиче, което почти бяха изнесли на ръце от стаята на журито, и не реагира. Джери изтича при нея да ѝ каже, че е неин ред. Терез се изправи, каза чао на червенокосото момиче и то с глух глас прошепна: „Успех“.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита Джери.
— Няма нужда — поклати глава Терез и изчезна нагоре по стълбите.
Джери я видя да влиза в една стая на горния етаж заедно с жената с папката и сърцето му се сви. В този ден нещо се бе променило безвъзвратно. Не знаеше дали към по-добро или към по-лошо. Както обикновено.
След три минути Терез се върна. Някои от момичета, с които поговори, бяха останали, вероятно за да разберат какво е станало с нея; веднага я обградиха седем души с въпросителни изражения.
По лицето на Терез не можеше да се разчете нищичко. Изглеждаше по същия начин, както и на отиване. Единственото, което подсказа на Джери как е минало, беше кратко кимване, последвано от седем ликуващи вика.
Другото момиче
За мен каквото искат да говорят,по дяволите да вървят.Но само думичка за теб —и лошо им се пише.
Хокан Хелстрьом, „Не зная кой съм, само зная, че съм твой“
1.
Преживяването с песента на Тура Ларшон бе разтърсило Тереса. Тя кипеше отвътре и трябваше някак да изпусне парата. Веднага щом се прибра в стаята си онази вечер, влезе в Лунарсторм да провери как вървят дискусиите. „Айдъл“ винаги беше гореща тема.
Помисли си, че изведнъж я е хванала дислексия. Отне ѝ известно време да схване какво пишат. Тура Ларшон бе най-обсъжданата участничка от днешното предаване и повечето мнения бяха колко е зле, че и по-лошо. Как ѝ липсвало всякакво обаяние, всякакво присъствие. Колко грозни дрехи и още по-грозна прическа имала. Каква скапана песен изпяла. Единствено против гласа ѝ нямаше нито дума, но всичко друго в представянето ѝ беше критично разгледано и намерено за некадърно, нескопосано, безсмислено и скучно.
Тереса винаги се бе държала сдържано по чатрумовете и дискусионните форуми. С изключение на форума за вълци, навсякъде другаде беше пресметливият трол, който пускаше въдицата там където със сигурност щеше да има най-голям ефект, а след това с иронична усмивка наблюдаваше как кълват малките жалки рибки. Сега обаче побесня. Толкова беше разстроена, че пръстите не ѝ се подчиняваха, докато се логваше с алтер егото си Юсефин и пишеше коментара си.
Опита се да запази спокойствие, въпреки всичко. Започна с това, че Тура Ларшон има най-хубавия глас, прозвучавал някога в „Айдъл“ и това, което другите наричаха липса на обаяние, е просто естествено държание. Колко е хубаво да гледаш някой, който не се мъчи да се прави на Бритни или Кристина. Как е убедена, че Тура Ларшон може да изпее абсолютно всичко, тъй като излиза такава, каквато е, а не се преструва на нещо друго.
Наистина, Тереса не успя да изрази всичките си чувства, но най-важните неща не можеха да се изкажат с думи, значи трябваше да се задоволи с толкова. Изпрати коментара. Отговорите заваляха бързо. Някои, съгласни с нея, се осмелиха да изпълзят на светло и да я подкрепят предпазливо; мнозинството обаче се присмя. Трябвало да си жертва на тормоз или нещо такова, за да харесаш подобно загубено момиче. Тура изобщо не била на място тук, нямало да получи и един глас и така нататък.
Тереса с облекчение захвърли всякаква предпазливост. До днес бе изпитвала неудобство да пише дори умерено за истинските си чувства. А сега даде свобода на всичко, което вреше и кипеше в нея.
