Останалите

— Трябва да се откажа от късното хапване. От микровълновите буритоси и боровинковите пайове, и други подобни боклуци. Това ме убива.

Мег изпусна тих стон и Лори хвърли насочващ поглед към кухнята, но Кевин не схвана намека. Беше твърде разсеян от телевизора, където Джими Стюарт преживяваше нещо, заекваше и размахваше ръце. Той грабна дистанционното от масичката и го изключи.

— Не мога да понасям този филм — измърмори. — Напомни ми никога повече да не го гледам.

Без телевизора къщата изглеждаше зловещо тиха, почти погребална. Часовникът на декодера показваше само четири и двайсет, но вечерта наближаваше, през прозорците нахлуваше мрак.

— Джил не е вкъщи — обяви Кевин, макар да не беше необходимо. — Излезе преди час с приятелката си Ейми. Знаеш за Ейми, нали? Живее тук, с нас, от края на лятото. Добро дете е, но е малко дива. — Кевин дъвчеше устната си, сякаш обмисляше труден въпрос. — Джил е добре, предполагам. Но преживява трудна година. Наистина ѝ липсваш.

Лори запази абсолютно празно изражение, не искаше да издава облекчението, което бе изпитала при липсата на дъщеря си. С Кевин можеше да се справи. Той беше голям мъж и тя можеше да разчита на него да се държи като такъв, да приеме факта, че връзката им бе претърпяла необходима и безвъзвратна промяна. Но Джил беше още дете и Лори бе нейна майка, а това бе нещо напълно различно. Кевин се изправи рязко от стола.

— Ще ѝ звънна. Тя ще се разстрои, ако те изпусне.

Отиде до кухнята, за да вземе телефона. Веднага щом тръгна, Мег извади бележника си и надраска „Тоалетна?“. Кимна благодарно, когато Лори ѝ посочи далечния край на коридора, и веднага се отправи натам.

— Не става — обяви Кевин при завръщането си, все още с телефона в ръка. — Оставих съобщение, но тя невинаги проверява. Знам, че би искала да те види.

Взираха се един в друг. По някаква причина беше по-неловко, когато Мег я нямаше. Въздухът излизаше от устата на Кевин на тънка струя.

— Не съм се чувал с Том. От лятото насам. Малко се тревожа за него. — Той изчака миг, преди да продължи. — Тревожа се и за теб. Особено след случилото се миналия месец. Надявам се, че внимаваш.

Лори сви рамене, за да му даде да разбере, че е добре, но жестът излезе по-противоречив, отколкото възнамеряваше. Кевин сложи ръка върху нейната, на няколко инча над лакътя. В жеста нямаше нежност, но кожата на Лори се наелектризира от допира му. Беше минало много време.

— Виж — каза той, — не знам защо си тук, но наистина се радвам да те видя.

Лори кимна, опитвайки се да предаде чувството, че и тя се радва. Сега ръката му се движеше, правеше колебливи движения нагоре-надолу по нейната ръка, които не бяха достатъчно целенасочени, за да се определят като милувка. Но Кевин беше от онези мъже, които не осъществяваха случайни докосвания. Той я пипаше рядко, освен ако не мислеше за секс.