Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Красивите [bg]
Красивите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Красивите [bg]

Электронная книга - «Красивите [bg]». Краткое содержание книги:

Достатъчно ли е да си съвършен, за да бъдеш щастлив? Бляскави кули, огрявани от светлините на фойерверки. Музика и безделие. Достатъчно е само да произнесеш желанието си за някаква дреха, напитка или храна, и то се материализира. Млади, необикновено красиви хора танцуват, смеят се и мислят само за купон и любов. Това е „Града на красивите“. В този град от сънищата живее Толи, след малка козметична операция. Тя сякаш най-сетне е сбъднала мечтите си. Но някакви сенки се промъкват на партито, гласове от миналото й напомнят за света, от който идва. Ще остане ли Толи при новите си приятели, сред музиката и лукса, или ще се опита да намери себе си? Приключенията, които я очакват, са по-опасни от всякога…
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 117
Перейти на страницу:

Толи се надигна на колене, все още кашляйки и смаяно се запита какво, по дяволите, става.

Докато се оглеждаше, тя забеляза, че всички ловци са мъже. Облеклото им беше необичайно, много по-грубо от ръчно направените дрехи на мъгляните. Следите по лицата и ръцете им говореха за изкарани болести и преживени травми, а дългите им бради бяха рошави и сплъстени. Косите им изглеждаха така, сякаш гребен не е минавал през тях. Бяха по-бледи от стандарта за красота и имаха луничава розова кожа като на бебетата, които по рождение са особено чувствителни към слънцето.

Никой не я гледаше в очите. Те или криеха лицата си с ръце, или ги бяха долепиш до земята.

Най-накрая един пропълзя напред. Тялото му беше слабо и ужасно набръчкано, косата и брадата му — побелели и Толи си припомни от своя опит в Мъглата, че така изглеждат старите грозни. Без операцията телата им грохват, подобно на древни руини, изоставени от онези, които са ги построили. Докато приближаваше, мъжът се тресеше целият — от страх или от болест — после се втренчи в нея и това сякаш продължи цяла вечност.

Най-накрая заговори, а треперливият му глас едва се чуваше от рева на водопада.

— Знам малко на боговете езика.

Толи примигна.

— Какво?

— Ние видя огън и помисли, че скитник. Не бог.

Останалите продължаваха да мълчат и чакаха със страхопочитание какво ще стане, забравили за търкалящите се наоколо факли. Толи забеляза, че на едно място храсталакът пламна, но тези, които бяха най-близко до огъня, изобщо не помръднаха, сякаш парализирани от ужас.

С какво така изведнъж ги беше втрещила? Дали пък тия хора не са луди?

— Богове никога не използва огън. Моля разбере. — Очите му умоляваха за прошка.

Тя се изправи залитайки.

— Хм, всичко е наред. Няма проблем.

Старият грозен се изправи така внезапно, че тя стъписано се дръпна назад и едва не падна обратно в разпенената вода. Старецът извика една-единствена дума и всички останали ловци я повториха. Този вик сякаш ги освободи от някакво заклинание; те станаха на крака и взеха да гасят малките пожари, подпалени от хвърлените на земята факли.

Толи отново се почувства в опасност.

— Но те — побърза да добави тя, — повече няма да… с коловете, нали?

Старецът я изслуша, поклони се и изкрещя още няколко думи на непознатия език. Това накара ловците внезапно да изоставят гасенето на храсталака — едни от тях подпряха коловете си о дърветата и с един ритник ги пречупиха на две; други ги забиха в земята и започнаха да ги огъват, докато се строшат; някои просто ги запратиха в мрака.

Старецът се обърна отново към Толи и широко разтвори ръце, очевидно в очакване на одобрение. И неговият кол лежеше пречупен на две отпред. Останалите също вдигнаха ръце — празни и разперени.

— Да — каза тя. — Така е много по-добре.

Старецът се усмихна.

Тогава тя видя познато пламъче, от което мътните старчески очи светнаха. Същото пламъче забеляза в погледите на Сузи и Декс, когато се срещнаха за първи път след нейното преобразяване. Същото благоговение и желание да угодят, същото несъзнателно прехласване — неизменната реакция пред резултата от развиваното с векове козметично инженерство и милионите години еволюция.

Толи огледа останалите и забеляза, че всички потръпват, когато срещнат очите й. Едва издържаха погледа на огромните й меднозлатисти ириси със златни точици по тях, неспособни да понесат толкова много красота наведнъж.

Бог, повтори тя. Стара дума, с която ръждивите наричали своите невидими супергерои в небето.

Тя беше попаднала в техния свят — сурова, жестока пустош, изобилстваща от болести, насилие и животински схватки за оцеляване. Също като хората, които го населяваха, този свят беше грозен. Красивите обикновено идваха в него някъде отвън, отдалече.

Но тук Толи беше бог.

Млада кръв

Мина час, преди да стигнат бивака на ловците. Сега, когато нямаха факли да си светят, групата напредваше в катраненочерния мрак и газеше из ледените потоци в пълно мълчание, без да пророни и дума.

Водачите на Толи се отличаваха със странна смесица от грубост и ловкост. Бяха дребни и бавни, някои дори безформени и куцаха като ходят, пренасяйки тежестта само върху единия крак. Миришеха така, сякаш никога в живота си не са виждали вода, а обувките им бяха толкова примитивни, че по краката им имаше рани и мехури. Но те познаваха отлично гората и се движеха с лекота през гъстите храсталаци, водейки безпогрешно Толи из непрогледния мрак. При това, без да използват джипиес навигатори или да се ориентират по звездите.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)