Пето авеню [bg]

Марио се изненада, че тя помни такива неща.

— Извинявай — рече той. — Не исках, но имам причина да го правя. Случи се нещо у дома.

— Какво се е случило?

— Ще ти разкажа по-късно. А сега искам да чуя за работата.

Лиана потисна надигащия се в нея инат. Той й помагаше. Реши да отговори на въпроса му.

— Луис Раян ме покани да управлявам новия му хотел. Започвам следващата седмица.

— Луис Раян ли? — повтори Марио. — Предприемачът?

— Да — потвърди Лиана. — Предприемачът.

— Но той е мошеник — изохка Марио. — Всички го знаят. И баща ти го ненавижда. — Последните му думи увиснаха във въздуха. — И точно затова си приела работата.

— Може би — отвърна Лиана. — Но е също така чудесна възможност. Харолд ме препоръча, Марио.

— Най-добрият приятел на баща ти те е препоръчал?

— Той уреди срещата.

Марио не можеше да повярва на ушите си.

— Тук има нещо гнило, Лиана. Трябва да го разбереш.

— Всичко си е напълно нормално — възрази тя. — В противен случай Харолд не би направил подобно нещо. Виж, не искам да обсъждам това точно сега. Ако държиш да го направим по-късно, добре. Важното е, че скоро ще имам свои доходи. Най-после ще бъда независима. Това е голяма крачка за мен, Марио. Не я съсипвай.

Той се опита да приеме думите й — но не можеше. Не можеше да повярва, че тя ще работи за Луис Раян. Да не би да си беше изгубила ума? Цял Манхатън знаеше какви са отношенията между Луис Раян и Джордж Редман. Ако Лиана приемеше тази работа, рано или късно щеше да поеме и главния удар от тази омраза.

„Е, после ще поговорим“ — помисли си той.

Излязоха от апартамента и бързо тръгнаха към колата на Марио. Беше паркирана до тротоара, на около 150 метра от сградата. В далечината сияеше арката на Вашингтон и лекият ветрец довяваше звуци на реге.

Тъкмо стигнаха колата, когато някой от другата страна на улицата извика името на Лиана. Тя се обърна и зърна човека точно когато Марио отвори задната врата на колата и я натика вътре.

Тя се плъзна по блестящия черен винил.

Главата й се удари в облегалката на шофьора и остра болка проряза лявото й рамо.

Марио извади пистолета си и зае позиция.

Хората му сториха същото.

Някой на тротоара — жена — изпищя при вида на оръжията.

Лиана вдигна глава и погледна през страничния прозорец.

Замръзнал насред Пето авеню, заобикалян от автомобилите, стоеше Майкъл Арчър.