Разбери сам [bg]

— От какво се страхуваш? — попитах аз и тръгнах бавно към Сирийна.

— Не мърдай!

Видях, че пръстът й обхвана спусъка и спрях.

— Внимавай — предупредих я аз.

— Махни тази жена оттук! Няма да разреша да се приближи до него!

— Какво става?

Влезе Мифлин.

Навън се чу изскърцване на спирачки и тропот на крака по терасата. Сержант Макгро и две униформени ченгета влетяха в стаята.

Сирийна бързо отстъпи назад. Наблюдавах я. Видях, че повдигна пистолета и го насочи към себе си. В очите й имаше див ужас и тя притисна дулото към слепоочието си. Очаквах този ход. Хвърлих се напред и я съборих на земята, точно когато пистолетът изгърмя.

Мифлин се втурна, коленичи и изтръгна оръжието от ръката й.

Отстраних се от нея. Лежеше на една страна, положила глава на ръката си, и хлипаше.

— Ранена ли е? — попита задъхано Мифлин.

Поклатих глава и посочих към следата от куршума на пода.

— Какво, по дяволите, става? — излая Макгро. — Какъв е този шум?

— Заведи я горе, за да види Дедрик — казах на Мифлин и махнах към Мери Джеръм. — Тя има отговор, макар че още не го знае.

— Но какво… — започна Мифлин.

— Заведи я горе. По-добре е да го чуеш от нея, отколкото от мен.

Той сви рамене и посочи с пръст към вратата.

— Хайде — подканих Мери. — Всичко е наред. Няма от какво да се плашиш.

Тя последва Мифлин и докато се качваха по стълбите, аз повдигнах Сирийна и я отнесох на канапето. Лежеше на една страна, лицето и беше скрито, а тялото и се тресеше от ридания.

Макгро ми показа зъбите си.

— Все още разрешаваш проблема, умнико — ухили се подигравателно той. — Дошъл си на финала, за да ни обясниш как е станало.

— Е, някой трябва да го направи за вас — отвърнах аз и пресякох стаята към Пола.

— Какво има, Вик? — попита тя.

— Стискай палци. Може би това означава, че Перели ще бъде освободен.

Чакахме.

След малко Мери слезе, последвана от Мифлин.

— Знаеш ли — започна задъхано Мифлин, — този човек горе не е Дедрик. Тя твърди, че е Лут Ферис. — Погледна към Макгро: — Ти познаваш Ферис. Качи се и го виж.

Макгро изтича по стълбите.

— Тя не каза ли, че е Дедрик? — попита Мифлин, сочейки с глава към Сирийна, която все още лежеше на канапето и криеше лицето си.

Кимнах.

Макгро се надвеси през парапета.

— Наистина е Ферис — извика той.

— Тогава къде, по дяволите, е Дедрик? — изкрещя Мифлин.

— Попитай Сирийна. Тя ще ти каже — отвърнах. — Обзалагам се, че той е купчината парцали и кости в мината.

Изведнъж Сирийна седна с побеляло лице и с блеснали очи.

— Аз го застрелях — прошепна тя. — Застрелях и Ферис. Правете каквото искате с мен.