Разбери сам [bg]

Оттук нататък следват предположенията. Суки е разбрал за Дедрик. Може би се е опитал да го изнудва. Възможно е филипинецът да е представлявал заплаха за Дедрик, който е осъзнал, че плановете му да се добере до богатството на Сирийна се провалят. Убил е Суки, за да му затвори устата. После е инсценирал собственото си похищение, за да прикрие убийството и да измъкне колкото може повече пари от Сирийна. Успял е да осъществи замисъла си. Никой не подозираше, че е убил Суки, нито пък че не е бил отвлечен. Барът му е помагал. Криел се е в апартамента му, докато Барът е взел откупа, и е натопил Перели. Било е много лесно. Апартаментът на Перели е срещу апартамента на Барът. Барът мразеше Перели. Скрил е въдицата, част от парите от откупа и пистолета в стаята на Перели и се е обадил в полицията. Полицаите са отишли при Перели и са го арестували.

Брандън погледна Мифлин и изсумтя.

— Знаеш ли на какво ми прилича тази история? На една въздушна кула, построена от Малой — нещо съвсем типично за него. — Заби палеца си в бюрото, изгледа ме свирепо и заяви: — Опитваш се да измъкнеш Перели. Нито една твоя дума не ме накара да повярвам, че Перели не е отвлякъл Дедрик. Друго имаш ли да кажеш?

— Една служителка на име Грейс Леймън, която работи в централата в кооперацията на Барът, го е видяла с въдицата. Опитала се е да го изнуди. Дедрик я е посетил и я е убил.

Брандън се изсмя подигравателно.

— Кой я е убил?

— Дедрик, мъжът с бежовия костюм, когото Джой Дредън е видяла с Грейс Леймън.

— Измишльотини. Леймън се е самоубила. Свидетелката ти е една проститутка. Да не би да мислиш, че ще й повярвам? Всъщност нито един от свидетелите ти не струва.

Повдигнах рамене.

— Откъде знаеш, че мъжът в бежовия костюм е Дедрик? — попита той.

— Разпознах гласа му. Ако си спомняте, той ми се обади по телефона, когато подготвяше фалшивото отвличане. Гласът му не се забравя лесно.

— Кажи го на съдебните заседатели и ще видиш какво ще стане — заяви ехидно Брандън. — Сигурно е само, че Барът е ръководел контрабанда на наркотици. Това е единственото, което мога да приема, нищо повече. Останалото е въздушна кула.

Погледнах към Франкън, който поклати глава.

— Добре тогава, мисля, че можем да ходим да спим — заявих на Брандън. — Не съм молил да идвам тук и щом не искате да ми повярвате, ваша работа.

— Ще го повторим отначало — заяви Брандън, който беше започнал да се забавлява, — и ще го запишем — той кимна на Мифлин.

Лейтенантът отвори вратата и извика сержант Макгро. След малко Макгро пристигна, а изражението на бялото му, отпуснато лице беше ведро. Седна с бележник и зачака.

Повторих историята отначало, като включих всичко, което се беше случило до момента. Отне ми доста време. После Брандън се опита да накара мен, Мери, а дори и Пола да се оплетем в показанията си. Не успя.