Последният кандидат [bg]

— Ами добре — съгласи се той. — Може ли преди това да се отбия в тоалетната? — Това бе първото, което му хрумна. И единственият сигурен начин да остане за малко насаме.

— Има една малко по-нататък — посочи Плъха.

Свиха зад ъгъла и продължиха по още по-тъмен коридор, който водеше към мъжката тоалетна.

— Ще чакам отвън. — Джансън кимна към вратата.

Томас влезе вътре, без да отговори. Извади прибора от раницата и се огледа. Над умивалника имаше дървено шкафче за тоалетни принадлежности и горният му рафт бе с капак, зад който Томас можеше да прикрие устройството. Томас пусна водата от чешмата, после активира устройството, като трепна при тихия звук, който издаде, и го нагласи в шкафчето. Изсуши си ръцете и се опита да се успокои.

После излезе в коридора.

— Свърши ли? — попита Джансън, неприятно учтив.

— Свърших — отвърна Томас.

Те продължиха нататък и подминаха няколко портрета на председателя Пейдж, същите като на плакатите, разлепени по улиците на Денвър.

— Ще се срещна ли някога с председателя? — попита Томас, разглеждайки жената от снимката с любопитство.

— Председателят Пейдж е много заета — обясни Джансън. — Не забравяй, Томас, съставянето на модела и откриването на лечение са едва началото. Все още организираме снабдяването на населението — хората ни работят неуморно над това.

— Какво те кара да мислиш, че ще се получи? И защо точно аз?

Джансън го изгледа с усмивка.

— Зная го, Томас. Вярвам с всяка частица на съществото си. И ти обещавам, че ще получиш благодарността, която заслужаваш.

Кой знае защо в този миг Томас се сети за Нют.

— Не искам никаква благодарност.

— Ето че стигнахме — заяви мъжът, сякаш не бе чул думите му.

Спряха пред врата без надпис и Плъха го пусна вътре. Двама души — мъж и жена — седяха пред бюро. Томас не ги познаваше.

Жената носеше тъмен костюм, имаше дълга червена коса, на носа й бяха закрепени очила с елегантни рамки. Мъжът бе плешив, кокалест и мършав, облечен в зелен комбинезон.

— Това са моите помощници — представи ги Джансън, докато се настаняваше зад бюрото. — Доктор Райт — посочи той жената — е нашият водещ психолог, и доктор Кристенсън, който е лекар. Имаме доста неща да обсъдим, така че моля да ме извиниш за краткото представяне.

— Защо аз съм Последният кандидат? — попита Томас, без да изчаква продължението.

Джансън се понадигна и се зае безцелно да подрежда предметите по бюрото, преди да седне отново и да положи ръце в скута.

— Чудесен въпрос. Разполагахме едва с шепа — извини ме за термина — от образци, подходящи да изпълнят тази функция. В последно време тази групичка се смали до теб и Тереза. Но тя притежава способност да изпълнява заповеди, каквато на теб ти липсва. Твоята наклонност към свободно мислене бе причината да се спрем на теб като Последен кандидат.