Отворени рани [bg]

— Ще кажа на Джаки, че си тук.

Джери заобиколи по дългия път, през задното стълбище — през хола, а не през остъклената кухня, където щеше да попадне пред погледите на синовете на Джаки.

Стаята, в която ме покани, беше безсрамно бяла, с ярки цветни петна, сякаш палаво дете е цапало с боички. Червени възглавнички, жълто-сини завеси, искряща зелена ваза, пълна с червени керамични цветя. Нелепа черно-бяла снимка на Джаки, ухилена зловещо, с разрошена коса и лукаво свити нокти под брадичката, висеше над камината. Приличаше на натруфено домашно куче. Въпреки окаяното си състояние се засмях.

— Мила Камий! — Джаки пресече стаята с протегнати към мен ръце. Носеше сатенен пеньоар и огромни диамантени обици. — Най-после дойде да ме видиш. Изглеждаш ужасно, миличка. Джери, донеси ни по едно блъди мери, спешно!

Издаде звук, подобен на вой. Предполагам беше смях. Джери се забави на вратата и Джаки плесна с ръце.

— Сериозно говоря, Джери. И не забравяй да посолиш ръба на чашата този път. — Обърна се пак към мен: — Напоследък е много трудно да намериш добра прислуга — измърмори искрено, без да си дава сметка, че никой вече не говори така освен по телевизията.

Сигурна съм, че Джаки гледаше непрестанно телевизия, с чаша в едната ръка и дистанционното в другата, на спуснати завеси следеше как сутрешните забавни предавания отстъпват място на сапунки, следвани от съдебни риалити, преминават през повторения на сериали, ситкоми, кримки и късните нощни филми за жени, които са били изнасилени, преследвани, предадени или убити.

Джери донесе блъди меритата на поднос, където имаше също чинийки с целина, кисели краставички и маслини, после по нареждане на домакинята дръпна завесите и излезе. С Джаки останахме седнали в бледата светлина в охладената до замръзване бяла стая, втренчени една в друга за няколко секунди. После Джаки се наведе и издърпа чекмеджето на масичката. Вътре имаше три шишенца лак за нокти, опърпана Библия и десетина оранжеви шишенца с лекарства. Спомних си за Къри и неговите рози с изрязани бодли.

— Болкоуспокояващи? Имам някои доста добри.

— Трябва да запазя малко трезв разум — отговорих, като се питах дали говореше сериозно. — Ти тук май имаш цяла аптека.

— О, да. Голяма късметлийка съм. — Надуших гняв, примесен с доматен сок. — Оксиконтин, перкоцет, перкодан, каквото хапче последният ми лекар има в наличност. Но трябва да призная, че е забавно. — Изтърси няколко кръгли бели таблетки върху дланта си и ги лапна, като ми се усмихна.