Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
В суматохата, докато Моран се опитваше да се освободи, Рашид, Питкерн и Т’Орстен притичаха по коридора и го повалиха. След няколко удара той изпадна в безсъзнание.
Знаеха, че има скрити оръжия в каютата си, затова го заключиха в друга, която беше съвсем празна. Тоалетната й обаче работеше, щяха да му подават храна през малкия процеп в долната част на вратата.
Рашид попипа разбитата си устна и се отправи към машинното и Д’вийн. Носеше оръжието на Моран, за да я заплаши. Д’вийн обаче не се впечатли. Поиска само да й обещаят, че когато ги хванат и съдят за метеж, ще свидетелстват, че тя се противопоставила с всички сили.
— Нямаме намерение да ходим на съд — каза Рашид, — но ако това стане, ще получиш спасителния си билет.
Метежниците свикаха съвет в офицерската стая — след като Рашид и Питкерн внимателно подбраха какво от плячката да използват за пира по случай победата. Разрешиха да раздадат по половин бутилка алк на моряк. На Рашид и това му се видя много.
Питкерн се беше погрижила само тя и готвачът да имат оръжия. Т’Орстен изръмжа от бяс, когато научи, че не може да изхвърли Моран в космоса, нито да се позабавлява с луксозния товар или да си отмъсти на Д’вийн.
Рашид го остави да беснее, но като видя, че не се успокоява, а се нахъсва още повече, го цапардоса и го зашемети. Пъхнаха го при Моран и се върнаха в залата.
Рашид отвори запечатаните инструкции и ги прочете, повдигна вежда и ги подаде на Питкерн.
— Предполагам, че това решава какво ще правим оттук нататък — каза тя. Беше пребледняла. — Ще потърсим някакви контрабандисти, ще захвърлим кораба и товара и ще направим всичко възможно да изчезнем.
Сетне прочете на глас инструкциите:
— „Приземете се в бла-бла сектор, изпратете еди-какъв си сигнал. Товарът ще бъде взет от персонал, упълномощен лично от тайрен Йелад, копие от подписа е приложено по-долу.“ Това е владетелят на цялата проклета система, а ние току-що свихме играчките му. Добре го даваме.
Нещо се раздвижи в главата на Рашид. Йелад… Йелад…
— Размърдайте си задниците! Можете да загубите всичко, включително и оковите си — завърши Питкерн.
— Не! — извика Рашид. — Мисля, че трябва да изпълним доставката.
Без да обръща внимание на увисналата й от изумление челюст, той си наля алк за наздравица. Нещата наистина се развиваха прекрасно.
Глава 21
Тайният съвет изпадна в безпомощна ярост след нападението над конвоя с АМ2. Престъплението спрямо Империята — тяхната Империя — изглеждаше дори още по-тежко, защото самите те бяха извършили кражба. Огромната цена в кредити и кръв, провалът на големите надежди, които бяха възлагали на доставката на АМ2, и най-накрая унижението, че някакви подивели пирати са успели да надвият имперските сили, бяха достатъчни да ги доведат до нервен срив.
Имаше немалко индикации, че нападението е плод на зловещ кроеж. Участваха ли в него Хонджо? Никой не знаеше. Близначките Краа предположиха, че може би не са били толкова далече от истината, когато отправиха своите обвинения за участието на Хонджо в заговора за убийството им. Нападателите също ги озадачаваха. Какво търсеха Бор толкова далече от дома си? Малперин смяташе, че са просто наемници. Още нещо накланяше везните в полза на това: човекът, появил се на екрана по време на всяващите ужас действия на Бор, беше идентифициран: Стен. Беше разпознат като по-дребния мъж в цивилни дрехи на организираните от заговорниците военни игри, когото Кес се беше опитал да залови преди това. Бивш възпитаник на „Богомолка“ и отколешен познат и вероятно приятел на мъжа, когото навремето смятаха за мъртъв: флотски маршал Йън Махони, човекът, оркестрирал покушението срещу тях на Земята. В мига, в който се установи връзката между Стен и Махони, повечето от членовете на Съвета бяха напълно уверени, че Махони стои зад всичките им беди.
Внимаваха да не изтъкват истинските причини — като например доста голямата вероятност Махони да ги подозира в убийството на Вечния император. Така че бяха предпазливи в очернянето му, особено пред най-новия член на управителното им тяло, полковник Пойндекс.
Дори и да се учудваше на невероятната параноя на новите си колеги, Пойндекс с нищо не го показваше. Беше се присъединил към тях, готов да разшири влиянието си колкото е възможно. Заради това и не направи никакъв опит да потуши гнева им.
Тайният съвет искаше глави, и то веднага.