Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Същото е и на другата ръка — обади се Саймън. — Изтръгването на нокти беше сред най-леките изтезания, измислени от султана.
От устните на Мег се отрони тихо, болезнено възклицание. Тя пое ръката на съпруга си и започна да я гали нежно, сякаш така можеше да заличи миналите страдания. Мина доста време, преди да вдигне глава и да попита:
— Как е успял да се освободи?
— Когато се разчу какво е станало, при нас заприиждаха рицари от всички кралства и земи. Нахлухме при султана и не се спряхме, докато от огромния му палат не остана камък върху камък.
— А самият султан?
— Беше вече мъртъв, когато го открихме.
И този път не думите, а особената нотка в гласа му подсказа на Мег, че това не е всичко. Особената нотка и усмивката му, която светеше с пъклен блясък.
— Как е умрял? — попита тя.
— Не се знае със сигурност. Виж, когато нямаше нови неверници за изтезаване, Велзевул обичаше да се забавлява в харема си.
Мег мълчеше очаквателно, затаила дъх.
— Доминик успял да отвлече вниманието на телохранителите на султана, сграбчил го, завлякъл го в харема и заключил вратата.
Саймън видя шокираното й изражение и отново се усмихна.
— Моят брат — тихо каза той — винаги напипва слабите места на хората. Каквото и да бе сторил сам на султана, то не би могло да бъде и наполовина толкова жестоко, колкото наказанието на ханъмите, които цял живот бяха чакали възможност да си отмъстят.
Доминик отново се замята, изстена и се хвана за рамото, ругаейки на английски и турски някакъв рицар на име Робърт Рогоносеца.
— Кой е той? — попита Мег, като погледна Саймън.
— Робърт се ожени за една норманка, израснала в Сицилия. Тя обаче му изневеряваше. С много мъже. Робърт реши, че Доминик е един от тях и ни нападна от засада.
— И Доминик е бил ранен?
Саймън кимна.
— Той уби Робърт и предложи на Мари да я закриля. Само така можеше да запази мира сред своите рицари.
Мег сви устни. Най-после беше разбрала как уличницата се бе озовала в лагера на Доминик.
— Колко благородно от страна на Доминик да се пожертва заради своите рицари — саркастично подметна тя.
— Е, не би могъл да я продаде на някой султан за ханъма, нали?
— Защо пък не? — промърмори Мег. — Като я гледам, тази жена е родена за харем.
— Би трябвало да й бъдеш благодарна.
Саймън с мъка сдържа усмивката си при вида на смръщения й поглед.
— Без Мари — и без добрата Едит, разбира се, — рицарите на Доминик щяха да създават доста главоболия на благоверните блакторнски девойки. А норманците не са на особена почит тук.
— Дай ни време — сухо каза Мег. — Доминик е довел със себе си хубави, снажни мъже, здрави и умни. Сигурна съм, че местните девойки скоро ще омекнат.
— Наистина ли мислиш така? — попита замислено той.
— Защо не? В тъмното е трудно да различиш норманеца от шотландеца или саксонеца.
Саймън избухна в смях.
— Ти си много умна и забавна жена, Мег. Това ще се отрази добре на брат ми. От Йерусалим насам е станал прекалено студен.
Мег се усмихна лекичко, извърна се и напълни металната купа с вода. Когато хладният метал докосна устните на Доминик, той раздразнено завъртя глава настрани.
— Брат ми може и да е замаян — обади се Саймън, — но не е глупак. И предпочита да пие от топли устни, вместо от студен метал.
Поруменяла, Мег напълни устата си с вода, наведе се към съпруга си и му даде да пие от устните й. Нямаше нужда да го увещава. Още щом устните й докоснаха неговите, Доминик отвори жадно уста. Чак след като вече бе изпил две купи вода, той отново се замята и занарежда.
Този път обаче думите му бяха на английски. И Мег веднага съжали за това.
— …безкрайно кърваво клане. Джеймс — мъртъв. Джон Малкия — мъртъв. Ивар Езичника — мъртъв. Стюарт Червения…
Гласът му беше като глас на свещеник, отслужващ погребална меса. Докато от устните му продължаваха да се сипят име след име, Мег се приведе над него и го погали по косата, сякаш беше дете, което бълнува трескаво.
Но Доминик не бе обзет от треска, нито пък беше дете. Беше мъж, познаващ прекалено добре звъна и смъртоносното свистене на оръжията, хрущенето на костите, смазани под конски копита или строшени от желязно копие, ужасите на дългата обсада, когато децата гладуват и умират, а майките им се бият с котките за някой мършав плъх.
Той продължаваше да изрежда дългия списък на гладуващите, осакатените и убитите. Накрая Мег имаше чувството, че ще закрещи като обезумяла, ако чуе само още едно име.