Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
Поразен от нейната нежност и всеотдайност, Саймън призна пред себе си, че е бил твърде несправедлив към нея. Подобно на сълзите, които не спираха да извират от очите на Мег, действията й доказваха, че независимо от слуховете тя съвсем не изпитва омраза към своя съпруг.
Нещо повече, ако не беше сигурен, че бракът им не е консумиран, Саймън би могъл да се закълне, че между брат му и друидската вещица съществува истинска обич. Тя се отнасяше с Доминик с нежността на майка към нейната рожба.
— Дишането му — каза тревожно Мег. — Не ти ли се струва по-бавно отпреди?
Надеждата, покълнала в сърцето на Саймън, се сгърчи като попарена. Тя беше права. Дишането на Доминик определено се забавяше.
— Закъснях! — извика Мег. — Божичко, закъснях!
Сетне захвърли яростно купата на пода, сграбчи съпруга си за раменете и го разтърси.
— Трябва да дишаш! Просто трябва! — После се наведе отново над него. — Поеми от мен дъха на живота — прошепна тя. — Поеми го. Долепила устни до устните на Доминик, Мег започна да диша дълбоко и да му прелива дъха си така, както до преди малко бе преливала лекарството. Саймън държеше брат си полуизправен и с изумление наблюдаваше как съпругата му се бори отчаяно за всеки негов дъх. Решимостта й да спаси Доминик на всяка цена бе почти осезаема.
Тогава Саймън трепна, осъзнал внезапно, че е изправен пред една воля, не по-малко силна и самодисциплинирана от волята на самия Доминик. У никого, освен у брат си, не бе виждал толкова решителна целеустременост. Дори не бе вярвал, че друг такъв човек въобще съществува.
Саймън долови помръдването на Доминик почти в мига, в който го долови и Мег. Тя му вля една последна глътка дъх и се свлече на колене, притиснала буза до неговата буза, разтреперана от усилията, които бе вложила — усилия както физически, така и психически.
— Ди… диша ли?
— Да. Бавно, но не колкото преди. И по-дълбоко.
Мег си пое дъх, който прозвуча почти като ридание. После вдигна глава. Доминик вече не беше толкова блед. Пръстите й докоснаха бузата му. Кожата му, до преди малко хладна, бе започнала да се затопля. Но дишането му все още беше мъчително бавно.
Тревогата не я напускаше. Знаеше, че противоотровата би трябвало да му подейства по-бързо. Направената от млади листа отвара бе два пъти по-силна от тази, приготвена през лятото.
— Сър — долетя иззад вратата гласът на валета Джеймсън. — Някои от рицарите са леко замаяни, но никой не оплаква. Просто смятат, че ейлът е бил необичайно силен.
Саймън погледна въпросително Мег.
— Ако бяха изпили достатъчно отрова, досега щяха вече да са в несвяст — каза тя, без да откъсва очи от Доминик.
— Връщай се на поста си — нареди Саймън на младежа. — Ще те повикаме, ако се нуждаем от нещо друго.
Валетът се поколеба.
— Сър?
— Доминик се възстановява с всеки изминал миг — каза Саймън с престорена усмивка. — Кажи на хората от крепостта, че до сутринта техният господар ще бъде на крака.
— Благодаря ви, сър — въздъхна с радостно облекчение Джеймсън.
Сетне се запъти към мястото си в коридора, но внезапно се спря и се обърна отново.
— Щях да забравя. Томас Силния иска да знае дали на сутринта трябва отново да спусне подвижния мост.
— Не — отвърна без колебание Саймън. — Не искам никой да влиза, нито да излиза от крепостта.
— Да, сър!
Сподирен от мрачния поглед на рицаря, младежът се отдалечи припряно. Когато Саймън се обърна отново към леглото, видя, че лицето на Мег е пребледняло от страх. Поставила бе ръка на сърцето му, но онова, което я плашеше, бе неговото дишане.
— Не е достатъчно — прошепна тя. — Ще умре, без да се свести. Трябва да рискувам.
— Какво? Не те разбирам.
Мег се изправи на крака, сякаш не бе чула нищо, взе малкото шишенце и вдигна от земята металната купа, която бе захвърлила в безпомощния си гняв. Сетне напълни купата наполовина с вода и изля вътре цялото останало съдържание на шишенцето.
Саймън се отдръпна от леглото, за да не й пречи. Мег пъхна пръст в устата на Доминик, която този път се разтвори по-лесно. После отпи от силното лекарство, наведе се към устните му и изля скъпоценната течност върху езика му.
След първата доза нещата тръгнаха по-бързо, защото с всяка следваща глътка властта на отровата над Доминик отслабваше все повече и повече. Когато Мег се наведе над него за последен път, той пое сам лекарството от устните й, сякаш беше бебе, което суче от гръдта на майка си.