Белю Пушилката
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белю Пушилката». Краткое содержание книги:
— Не ще и питане, Малчо. Първата ти работа сутринта ще е да се обадиш на Славович. И го накарай да каже на Бързея, че сме съдружници в тая сделка.
След пет минути Малчо отново събуди Пушилката:
— Слушай, Пушилка! Хей, Пушилка!
— Казвай. — По десет долара парчето и нито цент по долу, Разбра ли?
— Като нищо… разбира се — сънливо отговори Пушилката.
Сутринта Пушилката отново се сблъска с Люсил Арал пред манифактурния отдел на Алясканското търговско дружество.
— Работата се нарежда! — радостно й съобщи той. — Работата се нарежда! Бързея ходил при Славович, искал да купи яйца и го заплашвал. Сега Славович трябва вече да му е казал, че ние с Малчо сме закупили всичките яйца.
Очите на Люсил Арал заискряха.
— Още сега ще отида да закуся! — възкликна тя. — И ще заръчам на келнера яйца, а като не ги получа, ще се направя толкова нещастна, че да стопя и каменно сърце. А трябва да сте сигурен, че Бързея е ходил при Славович и се е мъчил да откупи всичките яйца, дори да му струват една от златните му мини. Аз го познавам! И дръжте на хубава цена. Няма да съм доволна, ако поискате по-малко от десет долара на парче и ако ги продадете за по-малко, Пушилка, никога не ще ви простя!
По пладне Малчо сложи на масата в хижата им тенджера с боб, кафе, тиган с аляскански пърженки, кутия с масло и кутия кондензирано мляко, чиния пържено еленово месо с бекон, от която се вдигаше пара, купа с компот от сушени праскови и извика:
— Яденето е сложено. Погледни първом Сали.
Пушилката остави хамутите, които кърпеше, отвори вратата и видя Сали и Хитруш сърцато да пъдят глутница впрегатни кучета, дошли от съседната хижа да търсят нещо за ядене. Обаче видя и нещо друго, което го накара бързо да затвори вратата и да се втурне при печката. Той грабна тигана, неизстинал още от еленовото месо с бекона, и го сложи пак на предното колело, пусна в него голяма буца масло, след това посегна да вземе яйце, счупи го и то зацвърча в тигана. Когато посягаше за второ яйце, Малчо се спуска към него и възбудено го хвана за ръката.
— Хей! Какво правиш? — грубо попита той.
— Пържа яйца — осведоми го Пушилката, счупи второто яйце и отблъсна спиращата го ръка на Малчо. — Какво ти става на очите? Да не ти се е видяло, че си реша косата?
— Да не си нещо болен? — тревожно го попита Малчо, когато Пушилката чукна трето яйце и ловко го блъсна със свита ръка в гърдите. — Или направо си се побърка!? Това са вече яйца за трийсет долара!
— А аз имам намерение да ги направя за шейсет долара — отговори Пушилката и счупи четвърто. — Не ми пречи, Малчо. Бързея се качва по пътеката и ще бъде тука след пет минути.
Малчо разбра всичко, дълбоко въздъхна с облекчение и седна на масата. Когато най-после се чу очакваното почукване, Пушилката седеше насреща му и пред всеки имаше чиния с по три горещи, пържени яйца.
— Влез! — обади се Пушилката. Чарли Бързея, снажен млад великан, висок, кажи-речи, шест фута и сто деветдесет фунта живо тегло, влезе и стисна ръка на двамата.
— Седни да похапнеш, Бързей — покани го Малчо. — Пушилка, я му опържи няколко яйца. Хващам се на бас, че цяла вечност не е вкусил яйце.
Пушилката чукна още три яйца в горещия тиган и след няколко минути ги сложи пред госта, който изгледа с такова странно и напрегнато изражение, че Малчо, както си призна после, се уплаши да не би Бързея да ги изсипе в джоба си и да ги отнесе.
— Знаеш, разните там богаташи в Щатите не могат с нищо да ни надминат по въпроса с хапването — злорадо подхвърли Малчо. — Ето сега ти, аз и Пушилката ще оплюскаме яйца за деветдесет долара и окото няма да ни мигне.
Бързея се вторачи в изчезващите яйца и като че се вкамени.
— Хайде, яж! — подкани го Малчо.
— Че те… те не струват по десет долара — бавно изрече Бързея.
Малчо се възползува от забележката.
— Всяко нещо струва толкова, колкото можеш да вземеш за него, нали? — попита той.
— Да, но…
— Никакви „но“. Аз ти казвам колко можем да вземем за тях. Десет долара на парче, като нищо. Не забравяй, че ние сме яйчарски тръст, Пушилката и аз. Кажем ли по десет на парче, по десет на парче ще вземем. — Малчо избърса чинията си с една пърженка. — Май че не бих се отказал от още едно-две — въздъхна гой и си сипа от фасула.
— Не бива така да ядете яйца — упрекна го Бързея. — Това… това не е право.
— Ние сме просто луди за яйца, Пушилката и аз — извини се Малчо.
Бързея дояде без особено желание своите яйца и подозрително загледа двамата приятели.
— Слушайте, момчета, вие можете да ми направите голяма услуга… — нерешително подхвана той. — Продайте ми или ми дайте назаем, или ми подарете десетина яйца.