Белю Пушилката

— Боже господи, че какво е то? — дрезгаво попита той. — Или направо си се чалнал?

— Не. Нищо ми няма. Може би човек трябва да спре да яде, за да му се отворят очите. Във всеки случай аз видях, че по света има неща за които не бях и сънувал. Сега зная какво е това „жена“.

Малчо зяпна, а извивката на устните, му и пламъчетата в очите му издаваха, че ей сега ще започне да се подиграва.

— Моля ти се, недей — меко каза Пушилката. — Ти не знаеш, а аз зная.

Малчо преглътна и промени намерението си.

— Е! Нямам нужда от никакви предчувствия, за да й отгатна името. Всички отидоха да пресушават Езерото на изненадата, ама Джой Гастел не поиска да отиде. Седи си в Доусън и чака да види дали ще се върна заедно с тебе. Зарича се, ако не те доведа, да продаде всичко, каквото има, да наеме цяла войска главорези, да отиде в Страната на елените и да прати на оня свят стария Снас и цялата му шайка. И ако не бързаш чак толкова, аз ей сега ще стегна багажа и ще съм готов да тръгна заедно с тебе.