Хвани юздите на съдбата
- Автор: Улф Джоан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хвани юздите на съдбата». Краткое содержание книги:
По дяволите, помислих си, добре се подредих.
Негодникът остави чашата на масата, седна до мен на дивана и вдигна ръка да махне качулката ми.
— Мога да разбера, че не желаете посетителите на салона да ви познаят, лейди Грейстоун, но няма никакъв смисъл да криете от мен възхитителното си лице.
— Студено ми е — отговорих.
Този отвратителен човек си позволи да докосне бузата ми. Положих геройски усилия да не се отдръпна.
— Не ми изглеждате замръзнала — установи доволно той.
Преместих се към края на дивана.
— Ако отново желаете да седнете на масата за игра, лейди Грейстоун, за мен ще бъде удоволствие да ви заема парите — заяви той.
— Много мило от ваша страна, мистър Чалмърс. — Преместих се още малко. — Но аз не съм в състояние да ви ги върна. Изразходвах всичките си джобни пари, а не мога да помоля мъжа си за още.
— Но вие ще спечелите — увери ме той и се приближи към мен.
— А ако не спечеля?
Начинът, по който присви очи, не ми хареса.
— Скъпа моя, има и други възможности да ме обезщетите — обясни той. — Тържествено обещавам, че съпругът ви няма да узнае нищо.
Вече бях притисната между него и облегалката на дивана. Протегнатата мъжка ръка се залови за облегалката и ме хвана в капан.
— Позволете ми да стана, мистър Чалмърс — проговорих предупредително.
Той се приведе и лицето му се доближи до моето.
— О, Кейт, вие сте прекрасна! — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Можете да играете и да губите, колкото си щете. Искам само да бъдете мила с мен, това ще ме обезщети богато и пребогато.
Не повярвах на ушите си. Лицето му се доближи още повече до моето и разбрах, че ей сега ще ме целуне.
Отвращението ми вдъхна сили. Замахнах енергично с ръка и изблъсках брадичката му. Може да съм дребна, но тялото ми е здраво и силно. Мускулите на гърба ми са заякнали от редовното яздене. Не е шега работа да управляваш хилядафунтови коне, нали?
Негодникът загуби равновесие, аз се мушнах под ръката му и се втурнах към вратата. Чух го да ругае в мига, когато вдигнах резето. Бързо затворих вратата зад гърба си и огледах изпитателно коридора.
Тъкмо бях решила да се измъкна през задната врата, когато Чалмърс започна да блъска по вратата на салона. Тъй като сметнах, че е по-добре да се смеся с другите посетители, реших да се върна в залата за игра и да потърся убежище там.
Тъкмо когато влязох през едната врата, другата се отвори, за да пропусне нов клиент. Моля те, господи, нека да е Хари — изпратих безмълвна молитва към небето.
Новият гост имаше светла коса като Хари, но беше доста по-едър от него.
Влезлият беше Ейдриън.
Беззъбият великан Джем, който пазеше вратата, го огледа критично и заяви:
— Не днес, милорд. — Понечи да му препречи пътя, но Ейдриън го отблъсна, сякаш имаше насреща си дребосък, обходи с поглед задушното, препълнено с хора, помещение и веднага ме откри.
— Това е Грейстоун!
Името му обиколи масите и мъжете, които раздаваха картите, замръзнаха насред движението. Всички очи се насочиха към Ейдриън, който прекоси задимения салон като архангел Михаил, тръгнал на бой срещу легионите на ада. Зад гърба си чух остро поемане на дъх и веднага след това шум от стъпки, които бързо се отдалечиха. Отвратителният Чалмърс беше достатъчно умен, за да се оттегли навреме.
Ейдриън застана пред мен и попита съвсем тихо:
— Какво, по дяволите, търсиш тук?
Ноздрите му бяха побелели, сивите очи блестяха. Трепереше от гняв и аз не можех да му се сърдя.
— Готова съм да си вървя — отговорих.
— Това е най-доброто, което можеш да направиш — гласеше дрезгавият отговор.
Явно не беше на себе си от гняв, защото никога досега не беше ругал в мое присъствие.
— Да вървим — изсъска той. Говореше тихо, за да го чувам само аз, и едва процеждаше думите през здраво стиснатите си зъби. — Сложи тази дяволска качулка!
Изпълних незабавно нареждането му, той улови ръката ми, сложи я върху своята и я стисна здраво, като че се опасяваше да не предприема опит за бягство. После се запъти към вратата, като забрави, че не съм в състояние да вървя в крак с него. Трябваше да подтичвам, за да го настигна, и на няколко пъти се спънах в полите си.
Джем чакаше на вратата. Отвори я пред нас и когато Ейдриън ме издърпа на улицата, избухна в тих смях.
Пред вратата чакаше файтон. Ейдриън отвори вратичката и буквално ме хвърли вътре, след което даде адреса на кочияша. После седна до мен и здраво затвори вратичката. Кочияшът цъкна с език и конете потеглиха в тръс.
Останах сама с кипящия си от гняв съпруг.
Умът ми работеше трескаво. Трябваше на всяка цена да измисля благовиден предлог за отиването си в игралния салон, без да замесвам Хари. Макар че съм много изобретателна, този път не ми хрумна нищо.