Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
Младият войник, разтреперан от неизбежността на свирепата смърт, остана на колене, докато жената и котката се скриха в странноприемницата. Но Лайтстоун и Уинтърсоул машинално отстъпиха, въпреки че и двамата все още бяха замаяни от шока.
Лайтстоун се опомни първи.
— Ужасно съжалявам — извини се той, обръщайки се към мъжа, когото моментално — и инстинктивно — разпозна като обучен и опитен убиец. — Не беше моя работа да се меся. Помислих си…
Гласът на Хенри Лайтстоун сякаш извади Уинтърсоул от транса. Той сведе поглед и видя, че лявата му ръка здраво стиска гердана от мечи нокти. Усмихна се, когато прикова в Лайтстоун странните си светли очи.
— Не, това беше наша грешка, изцяло наша. — За миг Уинтърсоул се вторачи в ранения войник. — Очакваме много важно писмо, от което зависи… една страхотна сделка за много пари.
Тя не е виновна, че то не е пристигнало. Не бяхме прави и аз ви се извинявам — добави той, като подаде ръка.
Лайтстоун прие предложеното примирие и когато стисна ръката на мъжа, усети удивителната сила. После той погледна надолу към все още коленичилия по-млад мъж.
— Наистина съжалявам за китката. — Лайтстоун поклати разкаяно глава. — Ще се радвам, ако ми позволите да заплатя лечението ви.
— Не е необходимо. — Уинтърсоул подаде ръка и вдигна по-младия човек на крака. — Не си ранен лошо, нали, Дейвид?
— Не, сър — заговори пребледнелият младеж с изненадващо спокоен при тези обстоятелства глас.
„Още един точно като него. Мускулест, як, късо подстриган и силен, но по-млад и съвсем не толкова студен… или опасен — реши Лайтстоун, изненадан, след като забеляза дисциплинираното покорство на младежа, успяващ да прикрие гнева си. — Кои, по дяволите, са тези хора? Ченгета?“ За огромно учудване на Лайтстоун, младият мъж протегна здравата си дясна ръка.
— Приемете искрените ми извинения, господине. Моя беше грешката, че сграбчих жената. Това е непростимо. Бяхте съвсем прав да я защитите.
— Да ви кажа честно — захили се Лайтстоун, като пое ръката на младежа, — не съм сигурен, че тя се нуждаеше от защита. Най-малкото не и от мен.
— Това е самата истина.
За миг ужасяващият ефект от спомена за смъртоносното нападение на пантерата проблесна върху лицето на младия мъж.
— Не мога да повярвам.
Тримата мъже се извърнаха към гласа на Карла.
— Преди няколко минути излязох оттук със Саша и тримата бяхте готови да се уловите за гърлата и на косъм от смъртта.
Връщам се и ви откривам със стиснати ръце, като че ли всичко преди малко беше просто някакъв мъжки ритуал. Какво, по дяволите, става с вас, момчета? — ядосано запита тя.
Уинтърсоул пристъпи напред, преди Лайтстоун или младежът да успеят да отговорят.
— Мадам, искрено съжалявам за постъпката си и за действията на моя приятел — изискано се извини той. — Не бях прав. Това, разбира се, въобще не може да ме оправдае, но както обясних на вашия приятел, писмото е решаващо за важната сделка, по която работим. То не пристигна, което означава, че губим ценно време. Но това не е ваш проблем… Нямахме право да изливаме яда си върху вас.
Карла не се впечатли от думите му, но Уинтърсоул продължи упорито:
— Да ви кажа истината, толкова съм объркан, че не ми се иска да се появявам отново тук, освен — той неочаквано отклони очи пред втренчения й поглед — за да потърсим пак това наистина важно за нас писмо или… — спря ненадейно командирът на екипа, за да подсили ефекта — ако наистина харесаме храната и компанията ви.
Всичко беше толкова вдъхновено изпълнено, че Хенри Лайтстоун почти го одобри.
Карла се вторачи в странните очи на Уинтърсоул за няколко секунди. После без следа от любезност в гласа си попита:
— Откъде сте? От Джорджия ли?
— Не, мадам, Южна Каролина.
— Разбрах. Този проклет южняшки мъжки чар. — Тя поклати глава, после въздъхна. — За нещастие, въпреки че не обичам да си признавам — дари го тя с бегла усмивка, която накара Лайтстоун да изпита необяснима ревност, — всеки път въздейства на нас, глупавите жени от Юга.
— Никога не бих си и помислил, че една дама от Юга може да е глупава, особено пък вие. Означава ли това, че ни прощавате? — Уинтърсоул се вторачи в нея с надежда.
— Да, приемам извинението ви.
— Е, в такъв случай — лидерът на екипа рейнджъри въздъхна успокоен и опипа с пръсти гердана от мечи нокти, — ще предизвикам ли съдбата си, ако помоля за един лист, плик за писмо и марка за експресна поща?
Карла любопитно вирна глава.
— Не получихте писмо днес, а сега искате да изпратите едно — усмихна му се тя.