Завръщането на поета
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Завръщането на поета». Краткое содержание книги:
Хари Бош, вече в ролята на частен детектив, поема случай, чиито нишки се преплитат с дирите на Поета. Въпреки враждебното отношение на бившите си колеги, с упоритостта на ветеран, Хари Бош препуска от враждебната пустиня в Невада и лъскавия Лас Вегас до най-тъмните кътчета на Лос Анджелис.
— Какво обичате? Малко сте подранили.
Рейчъл му показа служебната си карта и това като че ли го поразсъни. Беше шейсетинагодишен, предположи тя, макар че разрешената му от леглото коса и небръснатата бяла четина по бузите му може би затрудняваха преценката й.
Мъжът кимна, сякаш току-що бе решил някаква загадка.
— Вие сте сестрата, нали? — попита той.
— Моля?
— Вие сте сестрата на Том, нали? Той предупреди, че може да дойдете.
— Кой Том?
— Том Уолинг. Ти кой мислиш?
— Търсим човек на име Том, който вози клиенти от публичните домове. Той ли е Том Уолинг?
— Нали това ви казвам. Том Уолинг ми беше шофьор. Каза ми, че някой ден можело да го потърси сестра му. Обаче не спомена, че сте агент от ФБР.
Рейчъл кимна, като се постара да скрие изненадата си от дързостта и мащабите на плана на Бакъс.
— Как се казвате, господине?
— Билингс Рет. Собственик съм на това заведение и освен това съм кмет на града.
— Кмет на Клиър?
— Точно така.
Рейчъл усети, че нещо я потупва по ръката, и когато погледна надолу, видя папката със снимките. Бош й я подаваше, ала стоеше настрани. Изглежда, разбираше, че е настъпил внезапен обрат. Сега всичко бе свързано повече с нея, отколкото с Тери Маккейлъб и даже със самия Бош. Тя взе папката, извади една от снимките на Джордан Шанди, направени от Маккейлъб, и я показа на Билингс Рет.
— Това ли е човекът, когото наричате Том Уолинг?
Рет имаше нужда само от няколко секунди.
— Той е. Чак до шапката на Доджърс. Хващаме всички мачове по сателита и Том беше голям запалянко на Доджърс.
— Значи е карал една от колите ви, така ли?
— Единствената. Фирмата ми не е голяма.
— И ви е казал, че ще дойде сестра му.
— Не — каза, че можела да дойде. И ми даде нещо.
Той се обърна и погледна лавиците зад бара. Откри каквото търсеше на най-горната, свали го и го подаде на Рейчъл. Пликът остави правоъгълник в праха на стъклото — явно отдавна лежеше там.
Върху него беше написано цялото й име. Тя леко се завъртя, за да го скрие от Бош, и понечи да го отвори.
— Рейчъл — спря я детективът. — Не трябва ли първо да го обработиш?
— Няма значение. Знам, че е от него.
Тя разкъса плика. Вътре имаше картичка с ръкописен текст.
Скъпа Рейчъл,
Ако първа прочетеш тези редове, както се надявам, значи добре съм те обучил. Надявам се, че си в добро здраве и с бодър дух. И най-вече, надявам се, това означава, че си преживяла заточението си в оперативното бюро и отново си на върха. Надявам се, че онзи, който отнема, може и да дава. Никога не съм имал намерение да те обричам на гибел, Рейчъл. Сега моето намерение е с последното си действие да те спася.
Сбогом, Рейчъл