Глава 1
Тя беше в мрака, носеше се по черно море и под беззвездно небе. Не чуваше и не виждаше нищо. Идеален черен момент, ала после Рейчъл Уолинг се събуди и вдигна клепачи.
Впери очи в тавана. Заслуша се във вятъра навън и чу дращенето на клоните на азалиите по прозореца. Зачуди се дали я е събудило дращенето по стъклото, или някакъв друг шум от къщата. Тогава иззвъня мобилният й телефон. Не се стресна. Спокойно протегна ръка към нощното шкафче. Доближи телефона до ухото си и беше съвсем будна, когато отговори. Гласът й не издаваше, че е спала.
— Агент Уолинг — каза тя.
— Рейчъл? Обажда се Шери Дей.
Рейчъл веднага разбра, че това не е обикновено обаждане. Шери Дей означаваше Куонтико. От последния път бяха минали четири години. Рейчъл чакаше.
— Къде си, Рейчъл?
— Вкъщи. Ти къде мислиш?
— Знам, че покриваш обширна територия. Предположих, че си…
— В Рапид Сити съм, Шери. Какво има?
Последва дълго мълчание.
— Той се появи. Върна се.
Рейчъл усети как невидим юмрук се заби в гърдите й и остана там. В главата й се завихриха спомени и образи. Неприятни. Затвори очи. Шери Дей нямаше нужда да споменава име. Знаеше, че е Бакъс. Поета се бе завърнал. Бяха го знаели. Като остра инфекция, която се движи в тялото, години наред скрита от външния свят, и изведнъж пробива кожата, за да напомни за грозотата си.
— Разказвай.
— Преди три дни получихме нещо в Куонтико. Колет по пощата. Вътре имаше…
— Преди три дни ли? И цели три дни сте чакали…
— Нищо не сме чакали. Не бързахме. Колетът беше адресиран до теб. „Поведенчески проучвания“. Донесоха ни го от пощата. Пуснахме го през рентген и го отворихме. Предпазливо.
— И какво имаше вътре?
— СГП.
Система за глобално позициониране. Географски координати. Рейчъл беше видяла такова устройство при един случай предишната година. Отвличане от Бадландс, където изчезналата туристка бе обозначила маршрута си с портативна СГП. Откриха я в раницата й и проследиха пътя й до бивак, където беше срещнала един мъж и той бе тръгнал след нея. Закъсняха и не успяха да я спасят, но ако не беше СГП, нямаше да стигнат и дотам.
— И?
Рейчъл се надигна и спусна крака от леглото. Притисна свободната си ръка към корема си и я затвори като мъртво цвете. Зачака и Шери Дей скоро продължи. Рейчъл си я спомняше още съвсем зелена, наблюдателка и стажантка в екипа, която й бяха прикрепили в рамките на програмата за обучение на Бюрото. Десет години по-късно и следствията, всички следствия, бяха издълбали дълбоки бразди в гласа й. Шери Дей вече не беше зелена и нямаше нужда от наставник.
— В паметта имаше само едно място. Мохаве. Близо до границата между Калифорния и Невада. Вчера отидохме там със самолет. Използвахме термоизображения и газов анализатор. Късно снощи намерихме първото тяло, Рейчъл.
— Коя е жертвата?
— Още не знаем. Случило се е отдавна. Тъкмо започваме. Разкопките вървят бавно.
— Каза първото тяло. Още колко има?
