Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Няма да позволя да го разпитвате! — развика се Ела.
— Аз обаче ще позволя — изправи се мъжът й. — Ако не можеш да се владееш, излез от стаята. Лично аз искам да чуя какво ще каже Тревор.
— Типично, типично за теб. По същия начин се грижиш и за нас. Толкова си зает, да чукаш онази блондинка с големите цици, че нямаш време за нищо!
— Зает съм да се опитвам да оцелея в една къща с теб, затова нямам достатъчно време да се погрижа за Тревор.
— Не чух да отричаш, че ми изневеряваш, кучи син!
— Престанете! Престанете! — Тревор запуши с ръце ушите си. — Престанете да се карате през цялото време! Не исках да направя това. Нямах намерение. Просто ми беше любопитно да видя какво ще стане.
— О, Господи! Боже мой! Тревор! Какво си направил? Не казвай повече нито дума! Няма да му позволя да говори — развика се Ела. — Ще повикам адвоката си.
— Сядай, Ела! — Уилям сложи ръка върху рамото на сина си. Сетне наведе глава и я допря до главата на момчето. — Съжалявам, скъпи. Майка ти и аз забъркахме голяма каша. Ще трябва да се справим с нея. Ти също, Тревор. Кажи ми какво се случи.
— Бях много ядосан. Направо полудях, защото вие отново се скарахте. Нямах желание да ходя на училище. Така че не отидох.
Рина подаде кърпичка на момчето.
— И вместо това се върна вкъщи?
— Щях да си играя в моята стая, да гледам телевизия.
— Чувствал си се много ядосан.
— Те искаха да се разведат!
— О, Трев — Уилям седна отново. — Не е заради теб, сине.
— Мама каза, че си разрушил къщата. Така каза. Ето защо си помислих, че ако има пожар, сигурно ще си останеш у дома, за да я поправиш. Но нямах намерение да причиня наистина пожар. Просто взех кибрит и запалих снимките, а след това не можах да изгася огъня. Уплаших се и побягнах. Имах бележка, бях си я написал преди това на компютъра. И отидох на училище.
— Ти си виновен за всичко! — отново се развика Ела.
Уилям взе ръката на Тревор.
— Сигурно, защо не? Стига толкова. Ще се справим, сине. Добре е, че каза истината, ние ще се справим.
— Ако къщата беше изгоряла до основи, вие не бихте се развели — прошепна Тревор и зарови лице в гърдите на баща си. — Не си отивай!
Рина се прибра късно! Беше силно депресирана. Нямаше да му бъде лесно на Тревор Паркър. Срещите с психолог щяха да помогнат, но това нямаше да събере семейството му отново. То, според нейното мнение, беше обречено.
Бяха стигнали прекалено далеч, както можеше да се види.
На всеки Фран и Джак, Гиб и Бианка от другата страна на уравнението имаше разделени и провалени семейства. И провалилите се по принцип бяха повече от успешните бракове.
Домът на момчето може и да не бе изгорял, но със сигурност бе разрушен.
Спря пред къщата си, излезе от колата и я заключи. И видя Бо Гуднайт да седи на предните си стълби с бутилка бира в ръка.
Рина се стараеше да го избягва — всичко, свързано с него, я напрягаше и й отнемаше време. Беше по-просто, помисли си сега тя, да си влезе у дома и да затвори вратата. И да остави изпитанията от днешния ден навън.
Но вместо това прекоси алеята и седна до него. Взе бирата от ръката му и отпи голяма глътка.
— Ако ми кажеш, че седиш тук и ме чакаш, ще го приема за ненормално.
— Тогава няма да говоря такива неща. Но ще призная, че обичам да прекарвам хубавите вечери с една студена бира на стълбите. Лошо ли ти е?
— Тъжно ми е.
— Да не е умрял някой?
— Не — тя му върна бирата. — Това ме кара да приема днешния ден не като напълно безнадежден…. Единственото нещо, което не можеш да върнеш, е смъртта.
— Ей, я стига. Не си ли чувала за прераждането? За кармата?
Тя се усмихна, което я изненада.
— Не съм си имала работа с човек, който може да се върне на този свят в образа на хрътка. Беше просто едно малко момче, подпалило дома си, за да накара родителите си да останат заедно.
— Той пострадал ли е?
— Физически не.
— И това е нещо.
— Да, нещо. Веднъж спомена, че родителите ти се разделили, когато си бил дете.
— Да — той отпи от бирата. — Беше… неприятно. Всъщност — поправи се, когато тя го погледна, — беше кошмарно. Едва ли искаш да добавиш към днешните си преживявания и травмите от едно нещастно детство.
— Родителите ми са женени от тридесет и седем години. Понякога ми се струва, че са едно тяло с две глави. Те също се карат, но никога грозно, ако разбираш какво искам да кажа.
— О, да, много добре те разбирам.
— Бих казала, че са като залепнали един за друг, но знаеш ли какво? Всъщност те са лепилото. Тяхната близост е заплашителна, дори опасна. Защото като ги гледа човек, му се иска и той да има такава връзка.