Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Докато Зед продължаваше да говори, генералът завъртя поглед, сякаш за да изпробва очите си. Пъхна един от големите си пръсти в ухото, сякаш за да го почисти.
— До този момент всеки ухапан вече се чувства твърде слаб, за да се държи на краката си. Губят контрол над функциите на тялото си и лежат безпомощни в собствени те си секрети. Намират се на няколко часа разстояние от смъртта … но тези последни няколко часа ще им се сторят като година.
— Как можем да я предотвратим? — Уорън, седнал на крайчеца на пейката, облиза устни. — Какво е лекарството?
— Лекарство ли? Няма такова! В момента към лагера пълзи мъгла. Този път малкото оцелели надарени могат да усетят огромната маса врящ мрак, бълващ тъмна, задушаваща магия. Те предупреждават всички. Онези, които вече не могат да се държат на крака, започват да вият от ужас.
Те не виждат, но чуват далечните бойни викове на атакуващата вражеска армия. От ужас да не бъдат докоснати от смъртоносната мъгла всеки, който успее да се вдигне на крака, го прави. Твърде изтощени, за да се задържат прави, започват да пълзят. Останалите хукват да си спасяват кожата пред настъпващата мъгла. И това е последната им грешка — прошепна Зед. Плъзна ръка през пребледнелите им лица. — Втурват се презглава в дебнещия ги капан на смъртта.
Всички го гледаха с ококорени очи, седнали на ръба на пейките.
— Е, генерале — рече накрая Зед с ведър, жизнерадостен глас и се облегна назад. — Какво ще кажете за масовите гробове? Или възнамерявате онези от вас, които оцелеят, просто да изоставят болните да умрат, а труповете да се разложат? Е, идеята сигурно не е чак толкова лоша. И бездруго ще имате достатъчно други грижи, та да мислите за умиращите и за заравянето на труповете — особено като се има предвид, че едно докосване до побелялата им плът ще зарази здравите със съвсем неочаквана болест и…
Вирна скочи на крака.
— Но какво можем да сторим? — Тя вече усещаше надвисналия над главите им хаос. — Как да се справим с тази зловеща магия? — Тя разпери ръце. — Какво трябва да направим?
Зед сви рамене.
— Мислех, че вие и вашите Сестри вече сте го измислили. Мислех, че знаете какво правите. — Той махна с ръка през рамо на юг, към вражеските сили. — Доколкото си спомням, твърдяхте, че всичко е под контрол.
Вирна тихо се отпусна на мястото си до Уорън.
— Ъ… Зед… — Генерал Рейбич преглътна объркване то си. Вдигна комара. — Зед, струва ми се, че ми прилошава. Нищо ли не можеш да направиш?
— За кое?
— За треската. Като че ли погледът ми се замъглява.
— Нищо ли не може да се направи?
— Не, нищо.
— Нищо.
— Нищо, понеже нищо ти няма. Просто пуснах няколко комара албиноси за по—голяма убедителност. А работата е там, че онова, което видях на влизане в лагера, направо ми изкара акъла. Ако родените с дарбата, които използва Джаганг, изобщо имат лоши намерения — а след като са с него, съм склонен да вярвам, че е така, — тогава тази армия изобщо не е подготвена за реалната заплаха, която я грози.
Сестра Филипа вдигна ръка като ученичка в час.
— Но след като разполагаме с толкова хора, родени с дарбата, ние със сигурност… ще разберем … и изобщо…
— Точно това се опитвам да ви кажа: така, както са нещата в момента, хич няма да разберете какво става.
Става въпрос за чудесии, за каквито не сте чували, не сте виждали, не очаквате и дори не можете да си представите — точно такива ще са опасностите, с които ще се сблъскате. Врагът ще прибегне до конвенционална магия, която сама по себе си ще ви създаде достатъчно проблеми, но освен това ще има и комари албиноси — именно от тях трябва да се страхувате най—много.
— Но нали каза, че си ги направил само за убедителност — обади се Уорън. — Може би врагът не е чак толкова умен и не би се сетил за такива неща.
— Орденът не превзе целия Стар свят, понеже е глупав, а понеже е безжалостен. — Зед още повече свъси чело. Вдигна пръст към небето, за да подсили думите си: — Освен това отдавна са се сетили за подобни неща. Миналата пролет една от Сестрите в ръцете на врага използва ужасна магия, за да освободи смъртоносна чума, която не можеше да бъде уловена от никой, роден с дарбата. Десетки хиляди хора, от новородени до старци, умряха в не човешки мъки.