По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Веднага щом отвори ресторантът, ще си опитам късмета там — каза той. — Ще дойдеш ли с мен?
— Надявах се да ме поканиш. Наистина съм гладна. — Тя направи пауза. — Канеше се да ми разкажеш какво си открил.
— Не, не се канех — каза той. — Вярвам, че всеки журналист трябва сам да издирва информацията си.
Докато говореше, той си мислеше: „Това ще запали любопитството й. Сега наистина ще иска да разбере какво съм открил. И какво, ако й покажа историята си? По някаква причина тя не иска да се разбере за връзката с руснаците. Може би ще се разтревожи, ако разбере, че се каня да я направя достояние на широката публика. Или пък дали не говорят хормоните ми? Ела в стаята ми, скъпа, и ще ти покажа историята си.“
— Всъщност ние не сме си конкуренция, Карл — каза Патриша. — Не се опитвам да те победя, да изляза с по-интересна история. Аз работя за „Форбс“, помниш ли?
— Обзалагам се, че така казваш на всички други журналисти — каза той с усмивка.
— А ти какво казваш на другите журналистки? — каза в отговор тя.
— Че съм самотен и че съпругата ми не ме разбира — каза Кастило.
— Ти си женен? — запита тя, като звучеше силно изненадана.
Той се усмихна и поклати глава.
— Странно, но не всички започват веднага да мислят за брак — каза той. — Много жени на моята възраст, неомъжени жени, гледат на неженен мъж на моята възраст като на предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно.
— Ти си копеле, нали? — запита тя със смях.
— Абсолютно — съгласи се той. — И ако не повярват, че съм женен, имам снимки на децата на братовчед ми, които им показвам.
Тя се засмя, после каза:
— Аз съм.
— Ти си — какво?
— Омъжена.
— Не носиш брачна халка — каза той.
— Забелязал си — каза тя, което беше просто твърдение, не въпрос.
Той кимна.
— Тогава защо… ми призна, че не си женен?
— Професионална любезност — каза той. — Точно тя кара журналистите и адвокатите да се чувстват в безопасност във водите, пълни с акули.
Тя отново се засмя. Келнерът донесе две огромни мартинита. Тя докосна с ръба на чашата си неговата.
— Да пием за теб, макар че не искаш да ми разкажеш какво си открил и мислиш, че съм акула.
— Не съм казал, че си акула — каза той.
— Такъв беше намекът — каза тя.
— Не съм искал да намекна нищо подобно — каза Кастило.
— Не вярвам! — каза тя.
— Знам, че ще ти е трудно да повярваш, но в повече от един случай жени, красиви като теб, са ми отмъквали историята. Научил съм се, че когато жена, красива жена, ми хвърли око, съм в ръцете й.
— Ти си направо скандален! — засмя се тя. — Не мога да повярвам, че някога жена се е възползвала от теб, Карл.
— Очаквах, че ще кажеш нещо такова — каза той. — Но си ми хвърлила око. Дори не мигаш, като ме гледаш.
— Не съм — запротестира тя.
— Ако не си, мога само да се надявам, че няма и да го направиш — каза той. — Не съм сигурен, че бих могъл да устоя.
Тя поклати глава.
— И така, какво, мислиш, се е случило с онзи „Боинг 727“?
— Бил е откраднат от неизвестни лица с неизвестни цели — каза той. — Поне така се предполага.
— Няма да ми кажеш какво си открил, нали?
Той поклати глава.
— Разкажи ми за мистър Уилсън — каза той, за да смени темата. — Къде е той в момента? У дома, с децата?
— Нямаме деца — каза тя. — Приличам ли на жена, която е предимно майка?
— Нека помисля — каза той.
— Не съм от този тип жени.
— И мистър Уилсън ли не е от типа мъже, които умират да бъдат бащи?
— Не, не е — каза тя. — Той е доста по-възрастен от мен. За нас беше прекалено късно, когато се оженихме.
— Доста по-възрастен? Колко всъщност?
— Това не е твоя работа!
— С какво се занимава той? Не му ли е неприятно това, че непрекъснато пътуваш до четирите краища на света, и случая — до тъмната Африка, в преследване на горещи истории?
— Не, ни най-малко — каза тя. — Той си има своя професионален живот, аз — моя. А моят изисква от време на време да пътувам. Той проявява разбиране.
— Звучи така, сякаш наистина се разбирате.
— Това какво би трябвало да означава?
— Нищо. Това, че наистина се разбирате.
— Някак си не прозвуча по този начин. Прозвуча саркастично.
— Мисля, че ще разбереш, когато реша да проявя сарказма си — каза той, после добави: — В момента само се опитвам да те отклоня от темата за репортажите.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Да, обаче и това не върши работа — каза тя. — Само ставам по-любопитна.
— Ще ти кажа какво ще направя — каза той. — Мисля, че в същия часови пояс като Германия…