По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Сателитите не са го засекли — нито някакъв друг неидентифициран „Боинг 727“ — на нито едно летище. Където и да е по света — заспори Кастило.
— Какво означава „неидентифициран «Боинг 727»“? — запита Милър. — Трябвало е само да приземят откраднатия „727“ някъде и бързо да боядисат табелите с номерата, а после да изпишат номерата на някои от самолетите „Боинг“ на Певснер, прибран удобно в някой хангар в Шарджах. Биха имали предостатъчно време да го направят, преди от Ленгли да включат някоя сателитна камера.
Той направи пауза, постави ръка на хълбок и имитира фотоаналитик от Ленгли, който разглежда сателитни снимки: „Е, това е «727» наистина, Брус, но не е онзи, който търсим. Този принадлежи на онзи търговец на оръжие. Познавам номера, който е на опашката му.“
— Схващам — каза Кастило и се засмя тихо.
— Може би Певснер сам е използвал самолета, но по-вероятно ще продаде частите на някого другиго… На китайците или някоя организация на Свещената война…
— Каква част от този очарователен сценарий си изложил във файловете си, Дик? — прекъсна го Кастило.
— Изпратих телеграма до Ленгли — третата, мисля — в която изложих този сценарий. Получих потвърждението почти веднага, което означава, че е била на бюрото на регионалния директор за Югозападна Африка, когато е отишла на работа на следващата сутрин. Започнах да пиша пълен доклад, но получих нареждане да не изпращам нищо, докато не ми го поискат.
— Нека да видим дали съм разбрал правилно. Приготвил си повече от телеграма?
— Доклад от шест страници — каза Милър. — Дори го прочетох много внимателно, за да се уверя, че не съм допуснал някоя правописна грешка на по-дългите думи.
— Не съм видял нищо такова. Кога го изпрати?
— Въобще не го изпратих — каза Милър. — Не ми поискаха повече нищо.
— Защо не го изпрати? След като и без това си го написал?
— Казах ти, защото не получих никакъв отговор и нареждане от центъра. Тя не се интересуваше от моето мнение.
— Не се е интересувала? И защо не? Решил си, че просто е отхвърлила идеята ти като нищо неструваща? Защо би направила това?
— Ако въобще някой от Ленгли е отхвърлил идеята ми, много вероятно е да е била тя, макар че не мога да съм сигурен.
— Онова, което трябваше да получим, Дик, беше навременни доклади, както и сурови, още непреценени данни — каза Кастило. — Дори в Ленгли да не са имали време да ги преценят, Хол трябваше да получи докладите. А аз прочетох всичко, което беше получил. Нямаше копие на твоите кратки доклади и въобще нищо, където да се споменава името на руски търговец на оръжие.
Милър кимна.
— Предполагаем търговец на оръжие — каза Милър. — Възможно е да е това, Чарли. Нали искаше да знаеш какво ми подсказва интуицията — както и фактът, че, както може би се досещаш, не харесвам дамата.
— Да.
— Певснер е дяволски умен и за мен не съществува съмнение, макар да няма и доказателство, че агенцията е използвала неговите услуги. Той не задава въпроси какво има в сандъците, които се товарят в неговите самолети. Интересува се само от парите в брой.
— И къде ще отидеш с тази теория, Дик? На кого ще я кажеш? — запита Кастило.
— Щом подозирам, че агенцията е ползвала услугите на Певснер, мисис Уилсън вероятно знае, че е така. О’кей. Ако беше предала доклада ми по-нагоре, можеше да се случат две неща. Първо, подозирам, че от африканската секция щяха да й наредят да ми поиска подробен доклад, както и последващи сведения. Но тя е мислела, че ако продължа да разследвам въпроса, има два възможни резултата. Да изровя нещо, което или ще е конфузно за нея и което ще потвърди, че някои от подчинените й са некомпетентни, или ще отвори кутията с червеи на Певснер и ще подразни силно момчетата, които работят под прикритие. Което от двете да се беше случило, то щеше да бъде пречка по пътя на издигането й.
— Нямаш копие от файла си, нали? — запита Кастило. — На онзи, който така и не си изпратил.
— Разбира се, че не, Чарли — каза Милър. — Да се пазят лични копия от поверителни документи е сериозно нарушение на мерките за сигурност. Всеки, който го прави, не само рискува да бъде незабавно уволнен от ЦРУ, но също така да стане предмет на съдебно преследване. Ти би трябвало да го знаеш добре. — Милър направи пауза, погледна безстрастно Кастило, после запита: — Искаш ли да го видиш?