Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
— Искайте прогнозата в радиус от две хиляди мили около Дубай.
Стартират в 15,19 ч местно време (12,19 ч среднеевропейско време) и се насочват към Оман.
Когато навлизат в зоната с добра чуваемост, поискват от контролната кула разрешение за кацане. Положението се повтаря. И тук се дистанцират от похитителите.
— Летището не приема, пистите за кацане са блокирани!
— Към Аден — решил Махмуд мигновено. Пилотите започват да изчисляват. „Боинг 737“ не е самолет за далечни полети, но ако се издигнат на височина 11 000 метра, където разходът на гориво е най-малък, биха могли да стигнат до Аден с наличния запас от гориво.
Още във въздуха терористите започват да се подготвят. Прикрепват към вратите и стените на салоните експлозиви, принуждават всички жени да събуят чорапите и чорапогащниците си, с които стюардесите трябвало да завържат ръцете на заложниците отзад. Никой не знаел какво готвят терористите. А и те не подозирали какво ги очаква.
Летището отказва да приеме отвлечения ландшът. Напразно командирът на самолета Шуман доказвал, че трябва да се спусне, че няма гориво за по-далечен полет, че така или иначе трябва да кацне. Спуснали се на по-малка височина, от която се виждало летището, и се убедили, че всички писти за кацане са блокирани от военни бронетранспортьори, че други продължават да пристигат, и разбрали, че кацането на бетонния плац е невъзможно.
— Подгответе пътниците за аварийно кацане — казал Шуман на стюардесите.
Развързват или срязват вървите, с които били завързани пътниците, събират в найлонови торбички гребените, химикалките, очилата, брошките, просто всички предмети, конто при силен удар биха могли да отскочат и да наранят някого, а на по-възрастните пътници прибират и зъбните протези. Всички затегнали коланите, навели глави към коленете и чакали удара.
Зад лостовете за управление бил Фитор. Прелетял един-два пъти ниско над летището, видял пясъчните ивици покрай главната писта за кацане и решил да се приземи. Нищо друго не оставало. Всички били подготвени, само Махмуд седял в пилотското кресло с незатегнат колан и безучастно гледал напред.
— За бога, колана! — извикал Фитор, когато забелязал, че не е затегнат, и направил рязък завой със спускащата се машина. Маньовърът бил опасен, самолетът вече бил на малка височина. По-късно Фитор не бил в състояние да обясни кое го е накарало да вземе толкова рисковано решение. Защо е искал да спаси живота на похитителя и да заложи на карта сигурността на останалите? Няма отговор на някои въпроси относно реакцията на човешката психика в крайно напрегнати ситуации. Бандитът затегнал колана си, Фитор завършил кръга и показал майсторско изпълнение: чудесно кацане върху пясъка. Когато самолетът спрял, пътници и похитители ръкопляскали на пилота.
Смрачавало се. Големият самолет стоял в нажежения пясък. Едва успели пътници и пилоти да си отдъхнат, когато настъпило друго вълнуващо събитие. Към самолета се затичали стотина войници. Обкръжили ландшъта с готово за стрелба оръжие. Махмуд видял, че зад първата редица те образуват втора и трета и че пристигат бронирани машини като подкрепление на пехотата.
— Не стреляйте, ние сме приятели! — викал пилотът по мегафона през прозореца на кабината, после отворил всички врати, тичал от една врата към друга и викал в сумрака: — Това е западногермански самолет. Наложи се да кацнем принудително. Бихме искали да говорим със западногермански дипломатически представител!
Тишина. Войниците стояли разкрачени с насочено към самолета оръжие.
— Изпратете тук някое отговорно лице. Трябва да преговаряме с някого! — опитвал се да убеди войниците Шуман.
Нищо не помагало. Тогава грабнал мегафона Махмуд и дълго време ги убеждавал на арабски език. Никой не се обаждал. Цели тридесет минути пълно бездействие. Накрая в мрака се чул глас по мегафона. Махмуд изслушал съобщение на арабски език. После се обърнал към пилотите и отчаяно констатирал:
— Нищо не помага. Трябва да се махаме оттук. След рискованото кацане нито единият, нито другият пилот смятали, че може да се стартира. Те били убедени, че колесникът не е в ред, че в турбините сигурно е попаднал пясък. В тъмнината Махмуд превеждал съображенията им. След малко край самолета се появили няколко мъже с работни комбинезони.
Проверили колесника и съобщили:
— Всичко е наред, можете да стартирате! Махмуд бил съкрушен, той дори не протестирал когато командирът Юрген Шуман казал:
— Та тъкмо на тия ли ще вярваме! Трябва лично да проверя.
Шефът на похитителите кимнал, Шуман погледнал Фитор. Използвали съоръжението за аварийно спускане и Шуман потънал в тъмнината. Фитор и Махмуд седели до отворените врати и чакали да чуят какво ще каже той. Светлината на джобното фенерче блеснала от едната, после от другата страна, след миг командирът извикал: