Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
— Не се опитвайте да избягате! Държа ви непрекъснато на мушка! — заплашвал Махмуд.
Би могъл да избяга, но не го сторил. Ала не успял и да скачи агрегата. Накрая се върнал в самолета с празни ръце. Някои от заложниците му помогнали да се качи горе. Станало ясно, че без климатична инсталация не ще могат да изкарат следващия ден, затуй Шуман взел поне батерийката и по морзовата азбука започнал да подава сигнали SOS по посока на контролната кула. Призори пристигнала кола от хангара, механици с нова батерия, релето започнало да действува, агрегатът бил скачен, лампите в отвлечения самолет отново светнали, вентилаторите също заработили и заложниците започнали да се обличат.
Докато през нощта опитвали да скачат агрегата, на противоположната страна на летището кацна още един самолет на „Луфтханза“. На борда на „Боинг 707“ имало виден пътник — западногерманският министър Ханс-Юрген Вишневски, и придружаващите го лица. Той отишъл в контролната кула, за да преговаря с шейх Рашид и да поиска разрешение за намесата на специалната противотерористична група ГСГ 9.
— Всичко, което е нужно, що сторим сами — казал шейхът. — Баща ми ми повери тази работа. Намеря ли за уместно да използвам военна сила, ще сторят това нашите войници. Уверявам ви, господин министре, че ще направим всичко, което е по силите ни за да освободим заложниците.
С министъра пристигнал н психологът Залевски. Скоро разбрал, че действията от позиция на силата (впрочем този начин на действие бил избрал шейхът) нямат надежда за успех. Психологът знаел от опит, че на похитителите трябва да се внуши, че за тях акцията ще завърши успешно, че трябва да се преговаря с тях, да се изчака, докато психически се уморят, тоест станат по-податливи, н непрекъснато нещо да им се обещава. Ако стигнат до убеждението, че положението им е безнадеждно, у тях може да настъпи идеен срив, а от него до трагедията има само една крачка.
Залевски помолил шейха да му разреши да говори с похитителите по радиостанцията. Шейхът не се съгласил:
— Аз говоря като тях на арабски — казал. — А съм и убеден, че като арабин мога да разбера техния начин на мислене по-добре от един европеец.
Денят започнал до известна степен спокойно на борда на самолета. След отстраняването на опасността та от задушаване поради горещината всички въздъхнали облекчено. Похитителите вече не се държали така агресивно, както преди, не заплашвали с гранати с извадени предпазители. А когато Махмуд научил, че стюардесата Старингер навършва двадесет и осем години, поръчал торта и шампанско. Създала се необяснима атмосфера. Махмуд като че ли съвсем се променил. Обслужващият персонал на летището донесъл торта с двадесет и осем свещи, а той влязъл в салона за пътниците и съобщил:
— Нашата стюардеса Анна-Мария Старингер днес чествува своя двадесет и осми рожден ден. Всичко най-хубаво!
Запалили свещите, разрязали тортата, налели шампанското в пластмасови чаши и за миг имали чувството, че са на ученическа екскурзия.
— Наздраве за нашата мила Анна-Мария — вдигнал Махмуд чашата с шампанското. Невероятно празнуване на рожден ден!
Между другото отвън кацнал още един самолет, двуморният реактивен „Хокър-Сидли“ с командира на спецалната група ГСГ 9 за борба срещу терористи Улрих Вегенер и съветници по сигурността. Вегенер трябвало временно да остави яките си момчета в Анкара. Впрочем през това време за зла участ започнали да се обаждат журналистите. Телеграфните агенции, а след тях и радиостанциите съобщили, че подир похитителите и заложниците отлетял специален, обучен за борба срещу терористи отряд от готови на всичко момчета със специално снаряжение. И тъй като никой не бил забравил израелската акция на Ентебе през 1976 г., световната общественост, но главно жадните за сензации журналисти, очаквали голямо и драматично събитие! Но не го дочакали.
Пръв разговарял с Вегенер министърът Вишневски, като го посъветвал да не споменава нито дума пред шейха за истинската си мисия. Излишно предупреждение. Впрочем Вегенер изобщо не стигнал до шейха. Откарали го в хотел „Интерконти“ и му предоставили достатъчно време, за да си вземе горещ душ. После се върнал на летището, където се срещнал със старите си познати от Англия майор Морисън и сержант Дейвис. И двамата били от специалния полк на английските въздушни сили, обучен за действия в тила. Любимо занимание на младите парашутисти били саботажите на чужда територия и борбата срещу терористи. Доста голяма практика били придобили по време на службата си в Северна Ирландия.