Деветте дракона
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Деветте дракона». Краткое содержание книги:
— Сигурна ли е, че го е видяла вчера? В събота сутринта? Какво е правил?
Докато чакаше превода, той внимателно наблюдаваше жената. Отначало тя беше гледала Сун в лицето, но при последните отговори очите й шареха.
— Сигурна е — потвърди бодигардът. — Вчера сутринта чула шум пред вратата си и когато отворила, Пън бил там и горял жертвоприношение. Използвал нейния олтар.
Бош кимна, ала знаеше, че старицата или пропуска нещо, или направо лъже.
— Какво е изгорил?
Сун преведе въпроса. Докато отговаряше, тя гледаше настрани.
— Каза, че изгорил банкноти.
Хари се изправи и се насочи към вратата. Навън обърна кутията и изсипа съдържанието й. Беше по-малка от стандартна кофа за вода. По пода на коридора се пръсна димяща черна пепел. Фон-и Мий трябваше да е изгорила жертвоприношение през последния един час. Той взе една димяща пръчици от олтара и разбърка тлеещите останки. Имаше няколко късчета недогорял картон, но иначе почти всичко бе пепел. Бош продължи търсенето си и скоро откри парче стопена пластмаса, черно и безформено. Опита се да го извади, ала беше прекалено горещо.
Детективът се върна обратно в апартамента.
— Питай я кога за последен път е използвала олтара и какво е изгорила.
Сун му преведе отговора.
— Използвала го тази сутрин. И тя изгорила банкноти.
Бош стоеше прав.
— Питай я защо лъже.
Сун се поколеба.
— Питай я.
Китаецът зададе въпроса и жената отрече. Хари кимна, когато чу отговора й, после се приближи до масата, повдигна паничката сол и прибра петте банкноти в джоба си.
— Кажи й, че не плащаме за лъжи, но че ще й дам две хиляди за истината.
След като Сун й преведе думите му, старицата възрази, но поведението на бодигарда се промени и той гневно й излая нещо. Фон-и Май явно се уплаши, сключи ръце, сякаш го молеше за прошка, и отиде в другата стая.
— Какво й каза? — попита Бош.
— Че трябва да ни разкрие истината, иначе ще си изгуби жилището.
Хари повдигна вежди. Сун определено беше преувеличил.
— Тя си мисли, че съм полицай, а ти си ми началник — прибави той.
— Откъде й е хрумнало? — изненада се Бош.
Преди Сун да успее да отговори, жената се върна с картонена кутийка в ръце. Тя отиде направо при детектива, подаде му я, после се поклони и заотстъпва назад. Хари я отвори и видя вътре разтопени останки от изгорен телефон.
Докато Фон-и Май обясняваше нещо на китаеца, Бош извади собствения си мобилен телефон и го сравни с изгорения. Въпреки лошото му състояние, беше ясно, че апаратът, който старицата е извадила от кутията за жертвоприношения, е същият като неговия.
— Казва, че Пън изгорил ето това — преведе Сун. — Разнасяла се воня, която щяла да е неприятна за духовете, затова го извадила.
— На дъщеря ми е.
— Сигурен ли си?
— Аз й го купих. Сигурен съм.
Бош отвори собствения си телефон, влезе в папката със снимките и започна да ги преглежда. Накрая намери една нейна фотография в ученическа униформа.
— Покажи й я. Разбери дали я е виждала с Пън.
Сун показа дисплея на жената и й зададе въпроса.
Тя поклати глава и отговори, като сключи молитвено ръце, за да подчертае, че сега казва истината. Хари нямаше нужда от превод. Той се изправи и извади парите си. След като остави две хиляди хонконгски долара на масата — по-малко от триста щатски, — детективът се насочи към вратата.
— Да вървим.
32.
Отново почукаха на вратата на Пън, ала не получиха отговор. Бош приклекна, за да развърже и пак да завърже обувката си. Докато го правеше, проучи ключалката.
— Какво ще правим? — след като се изправи, го попита Сун.
— Имам шперцове. Мога да отворя вратата.
Въпреки тъмните очила, Хари видя, че на лицето на китаеца се изписва неохота.
— Дъщеря ми може да е вътре. А ако не е, може да има нещо, което да ни подскаже къде е. Застани зад мен и ме прикривай. Ще отключа за по-малко от минута.
Сун погледна стената от еднотипни блокове, които ги заобикаляха като великани.
— Първо ще наблюдаваме — заяви той.
— Какво ще наблюдаваме?
— Вратата. Пън може да се върне. Може да ни отведе при Маделин.
Бош си погледна часовника. Беше един и половина.
— Мисля, че нямаме време. Не можем да стоим със скръстени ръце.
— Как така със скръстени ръце?