Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Деветте дракона
Деветте дракона - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Деветте дракона

Электронная книга - «Деветте дракона». Краткое содержание книги:

„Форчън Ликърс“ е малък магазин в бандитски квартал в Лос Анджелис, магазин, който детектив Бош знае от дълги години. Убийството на Джон Ли, собственика на магазина, нанася тежък удар на Хари и той обещава на семейството му да разкрие убиеца. В хода на разследването Бош се сблъсква с хонконгска триада, смъртоносна и широкообхватна престъпна мрежа. Малко преди да приключи случая, той научава, че дъщеря му, която живее в Хонконг, е изчезнала. Възможно ли е изчезването й да е свързано с триадата? В надпревара с времето Хари Бош се озовава светкавично в Хонконг. А залогът е много висок и личен…
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 125
Перейти на страницу:

— Какво искаш да кажеш? Че си от Туен Мън ли?

— Да, израснах тук. До двайсет и две годишна възраст.

— Бил ли си член на триада, Сун И?

Китаецът не отговори. Престори се, че е прекалено зает да гледа в огледалата, докато излизаха от магистралата.

— Не ме интересува, нали разбираш — каза Бош. — Интересува ме едно-единствено нещо.

Сун кимна.

— Ще я открием.

— Знам.

Пресякоха една река и навлязоха в каньон, образуван от стените на четирийсететажните сгради от двете страни на улицата.

— Ами пиратите? — попита Хари. — С какво се занимаваха те?

— Контрабандисти. Идваха по реката от Южнокитайско море. Контролираха я.

Детективът се зачуди дали Сун се опитва да му каже нещо, като споменава за това.

— Какво внасяха?

— Всичко. Оръжие и дрога. Хора.

— А какво изнасяха?

Сун кимна, сякаш Бош е отговорил, вместо да зададе въпрос.

— А какво изнасят сега?

— Електроника — след дълго мълчание отвърна бодигардът, — американски дивидита. Понякога деца. Момичета и момчета.

— Къде ги карат?

— Зависи.

— От какво?

— За каквото им трябват. Някои — за секс. Други за органи. Много хора от континента купуват момчета, защото нямат синове.

Бош си помисли за тоалетната хартия с кървавото петънце. Елинор беше направила прибързаното заключение, че са инжектирали Маделин, че са я упоили, за да не се съпротивлява. Сега Хари разбираше, че всъщност може да са й взели кръв, за да установят кръвната й група. И че може да са използвали тоалетната хартия, за да спрат кръвта след изтеглянето на иглата от вената.

— Тя би била много ценна, нали?

— Да.

Той затвори очи. Всичко се променяше. Може би не бяха отвлекли дъщеря му, за да го принудят да пусне на свобода Чан в Лос Анджелис. Може би се готвеха да я отведат или продадат в подземния свят, откъдето никога нямаше да се завърне. Хари се опита да изхвърли тази възможност от ума си и погледна през страничния прозорец.

— Имаме време — каза Бош, отлично съзнавайки, че говори на себе си, а не на Сун. — Още нищо не й се е случило. Няма да й направят нищо, преди да получат вест от Лос Анджелис. Даже изобщо да не са имали намерение да я върнат, още нищо не са й направили.

Той отново се обърна към Сун, който кимна в знак на съгласие.

— Ще я открием — повтори китаецът.

Хари се пресегна зад кръста си и измъкна пистолета на един от мъжете, които беше убил в Чункин Маншънс. За пръв път имаше възможност да го разгледа и веднага позна модела.

— Май че си прав — ония типове са били виетнамци.

Бодигардът се озърна към оръжието и отново насочи вниманието си към пътя.

— Моля те, не стреляй в колата.

Въпреки всичко, случило се досега, Бош се усмихна.

— Няма. Не се налага. Знам да боравя с него и се съмнявам, че оня е носил неработещ пистолет.

Той го прехвърли в лявата си ръка и погледна през мерника към пода. После го вдигна и отново го проучи. Беше „Колт“ четирийсет и пети калибър, модел 1911 А1, американско производство. Преди близо четирийсет години като войник във Виетнам бе имал абсолютно същото оръжие. С него се беше спускал в тунелите, за да издирва и убива врага.

Детективът извади заредения догоре пълнител и патрона от затвора. Провери действието на механизма няколко пъти и понечи да върне пълнителя на мястото му, но нещо надраскано отстрани го спря и той го доближи към очите си, за да го прочете.

Върху черната стомана бяха написани на ръка инициали и цифри, ала годините и дългата употреба, безброй зареждания и презареждания, почти ги бяха изличили. Като наклони повърхността настрани, за да освети надписа, успя да разчете „ДФИ, ефр, 27-ми“.

Изведнъж си спомни с какво внимание и грижа се бяха отнасяли към оръжието и боеприпасите си всички тунелни плъхове. Когато слизаш долу в мрака само с един „Колт“, фенерче и четири резервни пълнителя, проверяваш всичко по два пъти и после още веднъж. Тунелът не е място за пистолетни засечки, влажни боеприпаси и изтощени батерии. Бош и другарите му надписваха и пазеха пълнителите си така, както другите войници — цигарите и списанията си „Плейбой“.

Хари внимателно се втренчи в надписа. Който и да беше, този ДФИ трябваше да е бил ефрейтор от 27-ми пехотен полк. Което означаваше, че може да е бил тунелен плъх. Детективът се зачуди дали оръжието, което държи в ръка, е останало в някой тунел в Железния триъгълник7 и е било взето от студената мъртва длан на ДФИ.

вернуться

7

Район в Южен Виетнам, партизански бастион по време на Виетнамската война — Б.пр.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)