Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— Упълномощен сте да разследвате и разкриете каквато и да е пряка заплаха за живота на Фарън Сиърс — продължи заместник-министърът, — независимо от нейния произход, независимо какво или кой може да е замесен. Направете го.
— Не е достатъчно — каза Кол.
— Моля? — попита заместник-министърът.
— Възложихте ми това още при първата ни среща — каза инспекторът. — Разполагах с тези пълномощия още в момента, в който положих клетвата си и постъпих в Бюрото. Веднъж вече ме прекарахте. Ще го направите пак.
Кол заобиколи зад бюрото на заместник-министъра, сякаш беше негово, и взе лист хартия и писалка. Усмихна се на съветника, после се обърна към шефа му:
— Искам главата на любимеца ви.
— Чакай малко! — извика съветникът и протегна ръце към сивокосия мъж. — Аз не съм…
— Ти си цената — каза Кол.
— За какво? — попита заместник-министърът.
— За това, че веднъж ме предадохте — отвърна Кол. — И за да не издам всичките ви мръсни малки тайни.
— Стига! — извика съветникът. — Аз не съм някой…
— Скот! — прекъсна го заместник-министърът.
Наставник и протеже се спогледаха. По-младият мъж премигна. Закашля се.
Кол му даде писалката и листа.
— Пиши — каза той на съветника, впил поглед в сивокосия му шеф. Висшият служител от ФБР мълчеше и ги наблюдаваше. — Адресирай го до министъра на правосъдието. Не слагай дата. Пиши: „Поради непрофесионалното ми поведение в много случаи, свързани с деликатно разследване, провеждано от инспектор Далтън Кол под ръководството на най-висши фактори от това министерство и Белия дом, за което сте информиран от…“.
И Кол назова заместник-министъра и заместник-началника на отдела за криминално разследване, които седяха в стаята.
— „… си подавам оставката, влизаща в сила при получаването й.“
Съветникът се задави, но писалката му продължи да дращи съдбата му върху хартията. Когато писалката спря, Кол каза:
— Подпиши се.
Инспекторът се приближи до мъжа и прочете написаното над треперещото му рамо. После хвърли на масата плик.
— Сложи го вътре. Не го запечатвай.
Съветникът се движеше като зомби. Кол прибра плика във вътрешния джоб на сакото си, после погледна право в съсипаните очи на съветника.
— Запази си помпозната титла. Но повече недей да работиш за тях — сега работиш за мен. Помогна им да ме прецакат. Не им позволявай да го направят пак. Запомни, че те те оставиха на сухо. Запомни кой държи топките ти в джоба си — върху служебна бланка с твоите отпечатъци и почерк. Твоите топки и техните фамилии, продажен задник такъв.
Кол погледна към двамата висши служители. Прозорците на кабинета изсветляваха.
— Извинете ме, господа — каза той. — Имам да върша работа.
43.
Този четвъртък следобед такситата в Ню Йорк включиха фаровете си рано. Портиерът на един от хотелите на Пето авеню докосна шапката си, когато към него се приближиха трима азиатски бизнесмени. Най-възрастният носеше тънко куфарче. Черното му палто беше разкопчано, сякаш студеният вятър вече нямаше значение за него. Най-младият крачеше пред двамата си спътници. Освен това той беше и най-едър, гръдният му кош изпъкваше под шлифера му. Имаше къса коса и дебели бузи. Не носеше нищо — ръцете му бяха свободни. Помежду им вървеше мъж на средна възраст с гладка кожа и грижливо сресана коса. Когато възрастният мъж влезе във фоайето на хотела, очакващата го служителка на хотела се поклони и го поведе към бюрото си. Мъжът на средна възраст се понамръщи.
Кол го посрещна, поклони се дълбоко и изрецитира думите, които бе запомнил наизуст и репетирал с П. Дж. Тоукър по време на полета от Вашингтон.
— Коничиуа, Чобей-сан. Сумимасен га…
Йошио Чобей зяпна непознатия американец.
— Хай?
Бодигардът се обърна към тях, но Пи Джей го спря и му показа значката си. Чобей забеляза тази процедура и когато се обърна към инспектора, очите му показваха, че вече знае.
— Мейши о дозо. — Кол му подаде визитката си с две ръце, като я държеше така, че Чобей да може да я прочете. Японецът плъзна поглед по японските йероглифи и релефния печат.
— Гомен насай — каза инспекторът, като се надяваше, че изразите все още са подходящи. — Нихон го уа, хон но сукоши шика ширимасен.
— Не се мъчете повече, инспектор Кол — отвърна Чобей. — Аз отлично говоря английски.
— Домо — рече Кол.