Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— О — трепна шофьорът. — Не говори такива неща! Не ме карай да се смея!
— Кога ще отидеш на лекар?
— Знаеш ли какво ще ми направи? — Той хвърли поглед в огледалото: надолу по полегатия път пълзеше друг микробус, мокър от топящия се сняг. — Ще ида утре, става ли? А сега трябва да…
— Скрий се зад онова дърво.
Шофьорът погледна наляво. Тротоарът зад прозореца го очакваше. Зад тротоара имаше затревен участък.
— Какво ти дърво! Най-обикновено храстче! До коленете ми е. Не мога да…
— По дяволите, никой няма да те види! Освен това на кого му пука!
— Ами той? — Мъжът посочи към бездомника, който сега беше на двайсетина метра от тях и се тътреше все по-близо. Очевидно беше пиян.
Шофьорът припряно излезе от колата и забърза към вечнозеленото храстче. Партньорът му във форда извърна поглед…
И видя Далтън Кол, застанал в златната светлина, която струеше от стъклените врати на жилищния му блок.
— Мамка му! — Мъжът грабна бинокъла от таблото и го фокусира, без да обръща внимание на бездомника. Нямаше съмнение: беше Кол. Чакаше да мине такси или да го вземат с кола.
Той запали двигателя, натисна бутона, който сваляше стъклото откъм шофьора, и изсъска на партньора си:
— Ей!
Онзи се завъртя и погледна през рамо.
— Трябва да тръгваме!
— Още не съм…
В нощта избухнаха червени светлини и сирени. Бездомникът скочи до мъжа във форда — държеше пистолет и викаше:
— Полиция! Не мърдай! Полиция!
Шофьорът до храста се обърна с отворена уста. Преди да успее да закопчае панталона си, мъжът с пистолета се хвърли към него и насочил топа си, извика:
— Не мърдай!
Нощта се превърна в калейдоскоп: полицейски коли, въртящи се червени и сини светлини, крещящият бездомник с огромния пистолет, Кол, с пламнали очи, ченгета със сини якета, на които със златни букви пишеше „ПОЛИЦИЯ ОКРЪГ МОНТГОМЪРИ“, притиснали мъжа от форда върху капака на собствения му автомобил.
— Не можете да ни направите това! — извика мъжът от колата.
— Току-що го направих — отвърна Кол.
— Не знам кой… — започна шофьорът, после замълча.
Лейтенантът от полицейското управление на окръг Монтгомъри показа на Кол и Ник кожените калъфи със служебни карти и значки, взети от мъжете във форда: „Маршалска служба на Съединените щати“5.
— Трябва да ви кажа — рече лейтенантът, — че значките изглеждат съвсем истински.
— Истинските маршали не биха безпокоили един инспектор от ФБР — възрази Кол.
— Не знам — отвърна полицаят.
— Ще подпиша документите — каза Кол. — Ще можеш да си прикриеш задника.
— В какво се предполага, че трябва да ги обвиним?
— Във възпрепятстване на агент от ФБР по време на изпълнение на служебните му задължения.
— Тези глупости няма да минат. Освен това тук ние представляваме закона, а не…
— Затворете ги за ексхибиционизъм — каза Ник.
— Ник — отвърна полицаят — беше шеф на ченгетата точно отсам границата, зад която управляваше значката на Ник, — тези bandidos имат значки и законно право да са тук. Няма да си заложа пенсията заради твоите глупости.
— Имаш нареждане от висш служител в Бюрото — рече Кол.
— Което изобщо няма да ми е от полза, ако утре си загубиш службата.
— Утре си е за утре. Сега имаш законно право да завлечеш тези задници в участъка си и да провериш самоличността им.
Лейтенантът поклати глава.
— Хайде, amigos. Да оправим цялата тази каша. — Той даде заповед и хората му поведоха двамата закопчани в белезници маршали към полицейските автомобили.
Ник вдигна одеялото от земята.
— Е, тазвечерният театър доказва поне едно нещо.
Кол го погледна. Бузите на детектива бяха достатъчно бледи за ролята на бездомника, отлично отговаряха и налетите му с кръв очи.
— Пиян или трезвен — продължи Ник, — мога да ти прикривам задника.
И се ухили широко. Кол усети дъха на ментолови бонбони.
42.
— Откажете се — каза Кол на тримата мъже, тези, които седяха срещу него в кабинет на петия етаж в Министерството на правосъдието.
Навън все още бе тъмно. Беше вторник сутринта.
Най-високопоставен от тримата беше мъжът с най-посивяла коса: заместник-министърът на правосъдието. Погледът му се рееше покрай Кол. Заместник-началникът на отдела за криминално разследване във ФБР също не можеше да срещне очите му. Но съветникът на заместник-министъра го погледна яростно и почна:
5
Маршал — административен служител в американски съдебен окръг със задължения, сходни с тези на шерифа. — Б.пр.