12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- Джиесем?

- Да, но не можем да пипаме телефона му, ако не го арестуваме - отвърна Роз. — И ако ми позволиш да повторя, не познавам друг освен тебе, който да не носи джиесема си постоянно.

- Айподът и диктофонът бяха в раницата, нали така?

- Да.

- Тогава му предявете обвинение в незаконно притежаване на държавна собственост и възпрепятстване на федерално разследване. И после направи с телефона му онова нещо.

- Да го хакна, искаш да кажеш.

- Да де.

- Трябва да ти съобщя още една не много добра новина...

- Не ме карай да те моля.

- Намерихме кабела на харда в раницата. Морети не ще да говори, обаче мисля, че русия го е взел.

- Можеш ли да включиш РЧИД идентификатора?

- Току-що опитах. Или е на повече от километър и половина разстояние, или нашият вундеркинд е променил операционната му честота.

- Не трябваше ли да се задейства аларма, ако Уиър почне да го бъзика?

- Явно е по-печен, отколкото смятахме.

- Ами тогава го върни на старата честота.

- По-лесно е да опитам да открия новата. Според теб може ли Уиър да е посредникът на Айрънуд за продажбата на ГСРСА?

- Защо ще използва харда, който му дадохме?

- От прекалена самоувереност. Може да е решил, че няма да забележим.

- Или е започнал да играе самостоятелно.

- Не е ли време да го приберем?

- Когато дойдат детективите - отвърна Лайл. Беше разчитал, че ще може да използва малкия, за да проникне в организацията на Айрънуд. Напразно. Трябваше им нова стратегия, за да се справят с милиардера.

- Тъкмо пристигат.

- Добре. Свържи ме с главния и... - Лайл млъкна. Беше чул шум, всъщност два: трошене на стъкло и рикошет. Не изстрел. Освен ако...

Сепнати купувачи сочеха към северната страна на Фенюъл Хол. Един униформен полицай вървеше бързо натам.

- Роз, веднага покрий изходите! Стреля се!

Лайл тромаво се затича. Дясното му коляно се подгъваше.

После от сградата изскочиха слаба червенокоса жена с тъмнокафяво яке и...

Агентът от военновъздушните сили се втурна напред, забравил за коляното си.

- Дейвид Уиър! - извика той.

Двете фигури увеличиха скоростта, промушвайки се сред невинните цивилни.

Лайл изруга, бръкна в сакото си да извади служебната си карта и за миг откъсна очи от бегълците, за да потърси друг полицай. Когато отново погледна към тях, те бяха спрели. Стояха срещу него на отсрещния тротоар.

Червенокосата имаше пистолет. Уиър беше до нея.

- Залегни! Залегни! - изкрещя тя.

Лайл вдигна ръце и бавно закуцука напред. Не можеха да се измъкнат.

- Свалете оръжието! - нареди агентът. - Обкръже... Тя стреля!

Лайл се напрегна, ядосан, че не е преценил ситуацията.

Още три изстрела.

„Нима не ме улучи?!" - помисли си той. После осъзна, че е чул писъци, обърна се рязко и видя...

Купувачите се пръскаха настрани от мъртвия на земята. До изпънатата му ръка лежеше пистолет. Лайл забеляза черното яке и едва тогава разбра, че жената се е целила другаде. Беше се опитала да го спаси, а не да го убие.