12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Джес не беше избрала Фенюъл Хол заради пазарния площад, а защото познаваше мястото добре. С внушителния си купол и опасващата го балюстрада за купувачите, главният вход на източната фасада беше прекалено открит за нейните цели, но в срещуположния край на сградата имаше голяма зала с подиум, фланкиран с бели колони. Зад този подиум бе разположено малко преддверие, което рядко се използваше. Идеално за частни срещи.
От едната страна в тясното преддверие имаше редица красиви, изпъкнали прозорци, които гледаха към Куинси Маркет. Под тях бяха наредени столове с прави облегалки. До едната стена бяха натрупани прашни бели кашони с документи, запечатани с лепенки. До тях - закачалка на колела. Като цяло, помещението имаше вид на неизползван склад.
Дейвид пристигна, воден от новия ѝ бодигард Нилс Берен, едър мъжага с дълга руса коса. Нилс носеше нещо сребристо с големината и формата на книжле.
- Дейвид - каза Джес. - Аз...
Нилс не ѝ даде да продължи. Той махна във въздуха с металическата кутия и обяви:
- Може да се наложи да се преместим. В телефона му имаше проследяващо устройство, още две - в раницата му. Едното в айпод, другото в диктофон.
- Знаеше ли за това? - попита тя Дейвид.
Той поклати глава. По лицето му паднаха кичури черна коса. Очите му бяха потънали в сенки, сякаш не беше спал. Въпреки прохладния есенен ден носеше само тънка черна тениска и дънки.
Джес погледна Нилс.
- Къде са сега предавателите?
- Саймън ги взе в метрото. Сложи си якето и шапката на Уиър.
Тя се обърна към Дейвид с нов въпрос.
- Айрънуд ли те следи?
- Възможно е, но може и да са от военновъздушните сили... от Бюрото за специални разследвания. Занимават се със случаи на шпионаж.
Джес не разбра нищо, но не го показа. Нямаше намерение да се издава пред бодигарда.
- Пусни го, Нилс. - Тя даде знак на Дейвид да седне на един от столовете и се настани до него, след като отпрати здравеняка в отсрещния край на стаята.
После сниши глас.
- Най-добре ми разкажи всичко.
Дейвид го направи и това породи още въпроси.
- Така ли открива храмовете Айрънуд? Анализира твоите генетични данни с програма, която е взел от военновъздушните сили?
- Доколкото видях, успял е да хакне техните шпионски сателити. За това е необходима адски мощна компютърна система. Агентът от военновъздушните сили...
- Джак Лайл ли?
- Да. Лайл. Айрънуд му е нужен повече, отколкото съм му нужен аз. Затова постави предавател на хард диска, който твоят човек взе. Лайл искаше да види къде ще го занесе Айрънуд, но аз смених операционната честота на предавателя, за да го проследя.
- Къде го занесе Айрънуд?
- В строго охранявана зала в неговото казиното.
- И военновъздушните сили още не знаят, така ли?
- Ще научат.
- Кога?
- Когато им кажа.
- Защо ще им казваш?
Дейвид се поколеба, сякаш се канеше да отговори едно, а реши друго.
- За да не ме хвърлят в затвора за петдесет години.
- Не можеш - заяви Джес. Той не знаеше, не можеше да знае, какво е заложено.
Нещо проблесна в тъмните му очи, но следващите му думи я накараха да забрави всичко друго.
- На оня хард диск има един файл. Той е от последния ми клъстер - показва местонахождението на още един от твоите храмове.
„Четвърти! Трябва да съобщя на Вилем..." Джес с усилие скри въодушевлението си.
- Тоя път ти можеш да отидеш там първа - продължи Дейвид. - Преди да тръгна, стартирах програма за изтриване в системата на Айрънуд. Той няма да може да повтори търсенето поне още два дни. Та ако ми кажеш откъде знаеш, че има дванайсет клъстера, ще сме приключили. И ще мога да се срещна с агент Лайл.
Джес поклати глава, смаяна от наивността му.
- Откъде знаеш, че Лайл няма да направи обиск в казиното на Айрънуд, да конфискува компютъра и да открие за какво го е използвал? Така военновъздушните сили ще научат за нашите храмове.
- Какво значение има? Да не смяташ, че властите се интересуват от... - Дейвид млъкна. - Да няма нещо общо с извънземни?
- Тези приказки ги разправя Айрънуд, не ние.
- Кои сте вие? За кого работиш?
Джес се движеше точно по границата на онова, което имаше право да разкрива пред външни хора. Нилс беше там, за да я пази, но представляваше и Семейството.
- Работя в... нестопанска организация, която се занимава с научни изследвания. Айрънуд ограбва важни обекти, които според нас трябва да бъдат запазени. Ако военновъздушните сили го разгласят...
- Какво лошо има в това?
- Има.
- Някакви си древни руини? Толкова ли са важни?