Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Но събралите се тук сега, скромно молещи за благословията ти, са други хора. - И все повече от тях прииждаха и заставаха в полукръга, за-беляза Шай. - Не съвършени хора, не. Всеки с недостатъците си. Едни са несъпричастни. - Темпъл погледна строго Маджуд. - Други ги влече повечко бутилката. - Корлин замръзна с наполовина вдигната към устата си бутилка. - Трети си падат малко алчни. - Този път погледът му спря на Шай и тя, пък макар и само за момент, се засрами, а това не беше малко постижение.
- Но всеки от тях е тук, за да сътвори нещо ново! - През тълпата премина вълна на одобрителен шепот и хората закимаха като един. - Всеки от тях е избрал тежкия път! Правилния път! - Беше добър, много добър. Шай не можеше да повярва, че човекът, който сега си изливаше душата така, все едно цял живот бе носил Божието слово в сърцето си, беше същият, който по десет пъти на ден мрънкаше и се оплакваше от прахоляка. - Да се опълчат срещу опасностите на тази дива земя, за да съградят нов живот! С двете си ръце, с пот на челото и праведност в сърцата! -Темпъл разпери ръце. - Това са добрите хора, Боже! Твои чада, смирени пред теб, обнадеждени и устремени! Закриляй ги от бурите! Напътствай ги през изпитанията на деня, днес и занапред!
- Урааа! - изкрещя малоумникът и започна да скача и размахва ръце. Явно лоялността му нямаше проблем с прескачането от един пророк към друг. - Добри хора! Добри хора! - продължи да подскача и вика, докато Корлин не го хвана и не го укроти до себе си.
-Хубави думи - каза Лам, докато Темпъл слизаше от фургона. -Мътните го взели, това бяха много добри думи.
- Чужди, ако трябва да съм честен.
- Е, със сигурност ги каза така, все едно наистина вярваш в тях - каза Шай.
- Няколко дни след стадото и ще повярваш във всичко - промърмори под нос Темпъл.
Паството му започна да се разотива, но преди да се впуснат в поредното ежедневие, мнозина спряха да му благодарят. Маджуд остана последен, стиснал устни и вперил изпитателен поглед в Темпъл.
- Убеди ли се? - попита го Шай.
Търговецът бръкна в кесията си - чудо само по себе си - и извади монета от два къса.
- Трябвало е да се придържаш към молитвите - обърна се той към Темпъл. - Тук се търсят повече от законите. - Подхвърли му монетата и тя проблесна на утринното слънце.
Темпъл се усмихна широко и посегна да я хване.
- Сто и дванайсет. - Шай го изпревари и я сграбчи във въздуха.
Практично мислене
- Дължиш ми...
- Сто и две марки - прекъсна я Темпъл. Беше буден. В последно време се будеше преди зазоряване и беше готов да става още щом отвореше очи.
- Точно така. Ставай. Нужен си ми.
- Открай време действам така на жените. Истинско проклятие.
- За тях безсъмнено.
Темпъл въздъхна и отметна одеялото. Болеше го тук-там, но нищо сериозно, щеше да мине бързо. Беше започнал да се стяга от работата. Усещаше тялото си твърдо на места, където от доста време не беше. Наложи се да премести катарамата на колана си с две дупки. Така де, не точно катарама, а извит пирон и не точно колан, а ремък от старо седло, но наистина на два пъти вече трябваше мести пирона.
- Не ми казвай, нека позная - каза той. - Ще яздя след стадото.
- Не. След като приключиш със сутрешната молитва за задругата, Лам ще ти заеме коня си. Идваш на лов с мен и Суийт.
- Трябва ли да ми причиняваш това всяка сутрин? - попита, докато нахлузваше ботушите си. - Какво те е направило такава проклета.
Шай продължи да го гледа отгоре с ръце на кръста.
- Суийт се натъкнал на някаква горичка и мисли, че може да има дивеч. Но ако толкова искаш да яздиш след стадото, ще яздиш след стадото. Просто реших, че малко почивка може да ти дойде добре, но както кажеш. - Тя се обърна и понечи да тръгва.
- Чакай, ти сериозно ли?
- Защо ми е да си правя шеги с теб?
- Отивам на лов? - Суфийн го беше карал да отиде на лов с него сигурно стотици пъти и всеки път Темпъл му отговаряше, че не може да си представи нещо по-скучно от това. Но сега, след няколко седмици в прахоляка зад стадото, беше готов да хукне презглава и със смях на устата из равнината.
- Само се успокой - каза Шай. - Никой не се е побъркал дотам, че да ти даде лък в ръцете. Аз и Суийт ще стреляме, а Плачеща скала ще подкарва дивеча към нас. Ти и Лийф ще ни следвате, ще дерете, кормите и товарите в каруцата. Няма да е зле и да съберем нещо за горене - малко разнообразие от лайнените огньове.
-Дране, кормене и дърва за огрев! Разбрано, Ваше Величество! -Спомни си няколкото месеца в скотобойните в плувналия в пот касапс-ки квартал на Дагоска. Вонята, мухите, къртовския труд и ужасната глъч. Тогава му се стори същински ад. Сега падна на колене, сграбчи ръката й и започна да я целува и да благодари за щедростта й.