Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Какво искаш? — попита Сестрата. Искаше й се въпросът да прозвучи по-жлъчно, ала сетне си каза, че няма никакъв смисъл от това.
— Трябва ли да разбирам, че още ми се сърдиш след последната ни среща? — посетителката беше максимално пряма, след като тонът на Кайку недвусмислено показа, че е разпознала без усилие бившата си прислужница.
— Някои неща не се забравят.
— Мога ли да вляза? Искам да си поговорим.
Сестрата се замисли за миг, след което се обърна безмълвно и влезе в къщата. Асара я последва и приплъзна вратата след себе си. Кайку застана в средата на стаята и изгледа изпитателно новодошлата, без да я покани да седне.
— Одеждите на Аления орден не ти отиват — рече съпругата на Реки. — Правят те да изглеждаш такава, каквато не си.
— Можеш да ми спестиш забележките си, Асара — заяви презрително Кайку. — Ако бях Сестра последния път, когато се срещнахме, нямаше да успееш да ме измамиш.
— Навярно това щеше да е по-добре и за двете ни.
— Определено щеше да е по-добре за мен! — отсече Кайку и усети как гневът се надига в гърдите й.
Някогашната й прислужница обаче сякаш изобщо не обърна внимание на това, защото остави гневния изблик на младата жена да мине покрай ушите й.
— Дойдох да ти се извиня — рече тя.
— Не ме интересуват извиненията ти — махна с ръка Сестрата. — И те са фалшиви като кожата, която си намъкнала.
Това сякаш развесели Асара.
— Тази кожа си е лично моя, Кайку. Просто мога да я променям и това е. Все пак съм Различна, също като теб. Как можеш едновременно да се радваш на своите умения и да презираш моите?
— Защото не използвам своите, за да мамя хората с тях — изсъска тя.
— Не, ти ги използваш, за да убиваш други хора.
— Чаросплетници и Възли, демони и Различни хищници — отвърна й Сестрата. — Не бих ги нарекла хора. Това са чудовища. — Тя не успя да долови лъжата в изявлението на Асара, защото не знаеше за животите, които някогашната й прислужница бе погълнала, за да поддържа метаморфните процеси в тялото си.
— Уби няколко души във Фо; да не би да си забравила?
— Това беше по твоя вина! — извика Кайку.
Съпругата на Реки вдигна едната си ръка в помирителен жест.
— Съжалявам. Права си. Не искам да се караме. Бих искала просто да ме изслушаш, дори и да не ми повярваш.
— Говори тогава — отсече Кайку, но от начина, по който бе кръстосала ръце под гърдите си, беше ясно, че нищо от онова, което кажеше Асара, нямаше да я умиротвори.
Някогашната прислужница впери в Кайку непроницаемия си взор; тъмната й очна линия подчертаваше още повече тайните, криещи се в красивите й очи.
— Никога не съм искала да бъда твой враг, Кайку — каза тя. — Не отричам, че навремето съм те лъгала, ала никога не съм искала да те нараня. Дори и последния път. — Гласът й забележимо се снижи. — Можех да си остана Саран Иктис Марул. Ти никога нямаше да узнаеш истината и щяхме да бъдем щастливи.
Сестрата понечи да каже нещо, но Асара я спря.
— Зная какво ще кажеш, Кайку. Беше глупаво от моя страна. Мислех си, че мога да се възсъздам наново, да скъсам с миналото си, да започна на чисто. А и ти беше готова да обикнеш Саран. Беше готова, Кайку. Нямаше да обичаш мен, ала щеше да обичаш него.
— Той не беше истински — процеди отвратено Сестрата.
— Беше толкова истински, колкото и Асара — поклати глава съпругата на Реки. — Колкото съм и аз сега.
— Значи и ти самата не си истинска — контрира я Кайку. — Онази Асара, която познавах някога, беше само едно лице, което носеше тогава — просто поредната ти роля, когато те срещнах. Това ли си всъщност? Колко други лица си имала преди това? Знаеш ли изобщо?
Асара се натъжи.
— Не — въздъхна тя. — Не зная. Имаш ли представа как се чувствам? Не зная дори как трябва_ _да изглеждам. Всичко, което имам, са фалшификати.
— Няма да получиш съжаление от мен — изсмя се презрително Сестрата.
Лицето на Асара придоби каменно изражение.
— Не търся съжаление от никого. Обаче понякога… — тя извърна поглед. — Понякога имам нужда от помощ.
Това потресе Кайку повече от всичко друго, което някогашната й прислужница бе казала досега. Асара винаги бе отстоявала тъй буйно своята независимост, че подобно признание сигурно е било ужасно трудно за нея. Кайку почувства как твърдостта й се размеква. В следващия момент обаче в съзнанието й изплува споменът за Саран Иктис Марул, който гледа през очите на Асара разсъблечената Кайку, по чиито страни се стичат сълзи заради срама и предателството.