Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Разнесе се звън на гонг. Сония погледна надолу и видя как Оусън крачи бързо към подиума. Гласовете веднага започнаха да утихват и когато настъпи тишина, се разнесе гласът на Разпоредителя.
— Днес сме се събрали, за да решим дали да уважим молбата на лорд Пендъл и другарите му за отмяна на закона, който гласи: „Учениците и магьосниците не трябва да общуват с престъпници и хора с лоша репутация“. Според мен това решение трябва да се вземе чрез гласуване от цялата Гилдия. Ще помоля страната, която моли за отмяна на закона, да изрази своята позиция и аргументи, като се започне с лорд Пендъл.
Лорд Пендъл стоеше встрани и сега пристъпи напред. Той се обърна с лице към магьосниците и заговори.
Сония го слушаше внимателно. Не й беше лесно да го убеди да предложи компромисен вариант на Гилдията и дори сега не беше съвсем сигурна, че той ще го направи. Магьосникът започна изложението си като посочи слабостите на закона и как е прилаган нечестно. След това разгледа аргументите на противниците на отмяната му. В заключение той обрисува картината на една обединена Гилдия.
Сония се намръщи. „Той ще завърши изложението си, без дори да спомене, че е възможен компромис“.
— Ако ще има закон, който да попречи на магьосници и ученици да се замесват в незаконни занимания — а аз смятам, че такъв трябва да има — то той трябва да бъде оформен така, че да постига целта си. Защото от случаите, които ви представих, става ясно, че настоящият не е такъв. Той е неефективен и трябва да бъде отменен.
„Може да се каже, че посланието е включено, макар и твърде завоалирано — помисли си Сония. — Сега да видим дали Регин ще спази своята част от споразумението“.
След като лорд Пендъл се поклони на публиката и отстъпи встрани, Разпоредителят Оусън отново излезе отпред.
— Призовавам лорд Регин, от страна на противниците на отмяната на закона.
Регин бързо излезе отпред. Дори да бе разочарован от опита на Пендъл за предлагането на компромис, той не го показа. Обърна се с лице към залата и заговори.
Тъй като бе наясно с покварата, която се ширеше сред учениците от висшите съсловия, Сония не можа да не се възхити на начина, по който Регин успяваше да избегне прякото споменаване на нарушители и жертви. Но все пак не се уплаши да заяви, че подобна поквара съществува и Сония чу само няколко слаби възражения от събралите се магьосници. „Иска ми се да можех да му представя доказателство за дълготрайния ефект на роета върху магьосниците. Това може би щеше да ни помогне да убедим всички, че законът трябва да бъде променен, а не отменен“.
Регин завършваше изложението си и сърцето на Сония прескочи един удар. Той не бе предложил компромис! Но в заключителните му думи тя откри намек, че в този си вид законът не е ефективен. Лека промяна в позицията му, но не по-силна или слаба от Пендъловата.
„Дали го е очаквал или промени речта си в движение? А може би е подготвил различни изложения за различните възможности? — тя поклати глава. — Радвам се, че аз не съм там долу, на неговото място“.
— Имате десет минути за обсъждане — рече Оусън. Гонгът звънна за втори път и залата веднага се изпълни с гласове. Сония се обърна, за да наблюдава и слуша дискусията на Висшите магове.
Всички мълчаха, разколебани и нерешителни. После Върховният повелител Болкан въздъхна.
— И двете страни си имат своите основания — заяви той. — Някой от вас има ли пристрастия към техните позиции?
— Аз подкрепям запазването на закона — каза лейди Винара. — Моментът не е подходящ за разпускане на контрола върху магьосниците. Градът е по-покварен от всякога и след като слабостите и силата ни вече не са еднакви за всички, ще ни бъде трудно да се предпазим от това.
Сония едва не се усмихна. „Слабостите и силата. Колко остроумен начин да се посочи, че имаме различен произход, без да се изтъква, че единият е по-добър от другия“.
— Но на всички ни е ясно, че законът е нечестен и в най-лошия случай ни заплашва бунт или най-малкото загуба на толкова необходимите ни таланти — възрази лорд Пийкин.
— Единственият проблем е прилагането на закона — отвърна Винара.
— Съмнява ме, че селяците ще приемат обещанието ни за безпристрастност — посочи лорд Ерейк. — Трябва ни нещо по-силно. Истинска промяна.