Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Щом това бедствие е съсипало града, тогава сигурно е унищожило и архивите му.
Денил кимна.
— Но самата Гилдия не е била унищожена. На много места открих да се споменава библиотеката й. По всичко личи, че е била отлично заредена.
— Може би всички книги са били преместени.
Денил се намръщи. „Възможно е Тагин да е пренесъл съдържанието на библиотеката на Гилдията в двореца. Той е бил само ученик, така че в обучението му е имало пропуски, които е искал да попълни. Предполагам, че книгите са били унищожени умишлено. Но ако това е станало по време на смъртта му, значи по-голямата част от работата вече е била свършена“.
— Изненадан съм, че киралийската история е толкова объркана. Но ние също имаме големи пропуски в нашата. Елате с мен! — кралят въведе Денил и Ачати в малка кръгла стая. Стените и подът й бяха изработени от полиран камък, както и таванът. Имаше само един вход. В средата й се издигаше висока до кръста колона.
— Някога тук се е намирало нещо важно — каза кралят и прокара пръсти по плоския връх на колоната. — Нямаме представа какво е било, но знаем две неща — било е нещо ужасно могъщо, политическо или магическо и Гилдията го е откраднала.
Денил погледна първо краля, а след това обратно към колоната. „Хранилищният камък от записките на Лоркин?“ Лицето на краля беше сериозно и той внимателно наблюдаваше Денил.
— Срещал съм бележки за някакъв артефакт, който е бил отнесен от този дворец — каза му магьосникът. — Но не бях чувал нищо за него преди да дойда в Сачака. В архива се споменава, че предметът е откраднат от пребиваващ в страната гилдиец.
Кралят сви рамене.
— Така се говори в дворцовия фолклор. В архивите ни се споменава единствено, че нещо, наречено „хранилищен камък“, е било откраднато от гилдийски магьосник — той плесна по колоната с дланите на двете си ръце. — Скоро след това се появила пустошта. Някои вярват, че кражбата на талисмана е премахнала магическата защита над земята ни, която е гарантирала плодородността и продуктивността й.
— Това е нова и много интересна идея — каза Денил. „Лоркин ще се зарадва да я чуе“. — Научих, че са били правени опити за облагородяване на пустошта, но са били неуспешни.
Кралят повдигна вежди.
— О, да. Мнозина са опитвали — всички са се провалили. Дори да знаем как да подменим откраднатата защита, подозирам, че задачата няма да е по силите на неколцина магьосници. Ще са ни нужни хиляди — той се усмихна мрачно. — А Сачака вече не разполага с хиляди магьосници. Дори и да ги имахме, опитът да ги обединим ще е като да се опитаме да спрем изгрева на слънцето или отлива на океана.
Денил кимна.
— Но талисманът е бил само един, нали? Понякога е необходим един човек и малко знания, за да се извършат велики неща.
Кралят се усмихна накриво.
— Да. А понякога са достатъчни само един мъж и малко знания, за да се нанесат огромни щети — той отстъпи от колоната и посочи с жест вратата. — Вие не ми изглеждате такъв човек, посланик Денил.
— Радвам се, че мислите така — отвърна Денил.
Кралят се засмя.
— Аз също. Хайде. Време е да ви покажа библиотеката.
От мястото си в Заседателната зала Сония наблюдаваше как помещението се пълни с магьосници. Оформяха се няколко лилави, червени и зелени групички, което бе изключително явление. Обикновено магьосниците от домовете предпочитаха да сядат до членовете на семействата си и съюзниците си, вместо с колеги от същата дисциплина, което водеше до смесица от цветове. Но магьосниците извън Домовете бяха склонни да се сприятеляват с колегите си и това доведе до големи струпвания на еднакви мантии в публиката.
Когато и последните заеха местата си, тя си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. „Как ли ще гласуват днес? Дали ще действат, подтикнати от страх, че селяците ще се разбунтуват срещу Гилдията, ако законът е твърде ограничителен? Или от страх, че престъпните групи ще се сдобият с твърде голямо влияние върху магьосниците и учениците? Или ще поискат отмяна на закона, за да могат да се наслаждават свободно на домовете за удоволствия и другите заведения, управлявани от Крадците? Или за да продължат да се възползват от собствените си незаконни занимания, без да се страхуват от разкриване?“.